Момичето направи дълбок, почтителен реверанс, сякаш се кланяше пред кралицата. Жан се усмихна трогната. Шарлот Розали беше много хубавичка. Кестеняви къдрици обрамчваха гладкото бяло лице с огромни кехлибарени очи, излъчващо нещо детско и естествено. Закрилническият ѝ инстинкт мигом се пробуди. Веднага разбра какво е имала предвид графинята, като ѝ каза, че е загрижена за племенницата си.
– Момичето е наивно и това ме притеснява. В Двора ще се възползват от наивността ѝ.
– Не се притеснявайте, графиньо. Ще я взема под крилото си и ще се погрижа да ѝ намеря добра партия – беше ѝ обещала Жан и се зарече да спази думата си.
– Много се радвам да се запозная с вас. Виждам, че графинята не е преувеличила, когато ми разказваше за племенницата си. Вие сте прекрасна млада жена – рече топло Жан.
Шарлот Розали засия от радост и отново направи реверанс.
– Мадам е много добра...
Жан разтвори ветрилото си.
– Е, мадмоазел, щом сте племенница на графинята, значи сте и моя роднина. За мен ще е удоволствие да ви помогна според възможностите си, за да се чувствате добре в Двора. Не се притеснявайте да ме потърсите, когато имате нужда от помощ или съвет.
Бузите на момичето пламтяха.
– О, мадам, не заслужавам толкова благосклонност...
Жан я хареса още повече.
– Напротив, скъпа, заслужавате и за мен ще е удоволствие да ви помагам. Роднините и приятелите на графиня Д'Естрад са и мои.
Жан размени поглед с приятелката си. И двете се усмихваха доволно.
54.
Минаха месеци. Вместо да продължава да се измъчва, Жан започна да развива други дейности. Както винаги, когато я обземаше някаква идея, тя изпадна в трескаво вълнение. Постоянно размишляваше и чертаеше планове.
Реши първо да поговори с Пари Дюверни и пастрока си Льо Норман дьо Турнем.
Двамата мъже я посетиха следобед в ермитажа край Драконовата порта. Годините бяха оставили следи по лицата им. Пастрокът ѝ очевидно старееше и службата в Двора вече не беше по силите му. При едно от последните си посещения – той работеше много и все по-рядко намираше време да идва при нея – ѝ бе признал, че очаква с нетърпение завръщането на Абел, за да предаде цялата работа в ръцете му. Тогава Жан се засмя невярващо, но днес съвсем ясно забеляза приведения му гръб и тънките линии около устата му и разбра, че той говори истината.
За разлика от него Пари Дюверни все още изглеждаше млад и жизнен. Възрастта не намаляваше жаждата му за действие, а гласът му беше все така гръмък.
– Искаш да откриеш военно училище? – попита заинтересовано той и извади табакерата си.
– Да – отговори твърдо Жан. – Ще е предназначено главно за синовете на бедни благородници, паднали във войната, или за останали без средства младежи от добри семейства. Ще построим пансион, където момчетата ще живеят и ще се хранят безплатно, а до него училище.
– Идеята ви е великолепна, маркизо – кимна въодушевено Льо Норман дьо Турнем.
Пари Дюверни го подкрепи.
– Така страната ще си осигури квалифицирани офицери и същевременно ще създаде социална институция за хора, които не могат да си позволят да дадат добро образование на децата си.
Жан се усмихна доволно. Точно такава беше целта ѝ. Много обеднели благородници отиваха в армията – войната беше една от малкото възможности мъжете да печелят прехраната си с почетни длъжности. Ала мнозина падаха в битка или ставаха инвалиди и семействата им оставаха без никакви средства.
Жан се зарадва на реакцията на двамата си довереници. Отдавна мислеше какво да направи, за да умножи славата на краля и да подобри не само неговото, но и своето реноме в обществото. Идеята за военно училище ѝ се стори най-добрата.
Надеждите ѝ се оправдаха – Луи също се въодушеви от плана ѝ.
– Военно училище, където кадетите ще получават добро образование – точно от това има нужда армията. При последната ни среща с маршал Дьо Сакс и двамата установихме, че ни липсват добре обучени млади офицери.
Жан кимна. Маршалът бе обсъждал темата и с братя Пари. Тъкмо той ѝ подхвърли идеята да построи военно училище с пансион.
Кралят разпореди първо да се изготви подробен план. Искаше да е сигурен, че новата институция ще разполага с достатъчно средства, преди да обяви създаването ѝ пред Двора и гражданите. Предвиждаше се военното училище да се издържа от допълнителните държавни доходи.
Пари Дюверни бе предложил да създадат фондация и сега загрижено изкриви лице, научавайки от Жан какво е желанието на краля, финансовият контрольор със сигурност щеше да се възпротиви, но Жан изобщо не се притесняваше от реакцията му. В Париж имаше двама мъже, които знаеха как да извлекат допълнителни доходи от държавната хазна, и това бяха братята Пари.