Не се наложи да я убеждава. Жан веднага купи парфюма.
– Пожелавам ви всичко, което правите, и красотата ви винаги да се намират под щастлива звезда, маркизо – сбогува се търговецът с обичайните дълбоки поклони и удряне на чело о пода.
След няколко часа Луи и Жан откриха празника с менует. Разпръснатите по пода розови листенца ухаеха зашеметяващо. Вечерта обещаваше да е много успешна. След няколко танца Жан застана пред една статуя и се огледа доволно. Придворните явно се възхищаваха от изкусно декорираното помещение.
В другия край на салона стоеше Шарлот Розали. През пролетта младата дама се бе омъжила за граф Дьо Шоазьол-Бопре. Жан организира венчавката в двореца "Белвю" и даде разкошен бал, на който се появи дори кралят.
Тази вечер съпругът на Шарлот Розали не беше сред гостите, защото бе отишъл за няколко дни в Париж. Вместо него бе дошъл братовчед му, граф Дьо Шоазьол-Сенвил. Жан го поздрави с кратко кимване. Сенвил беше близък приятел на принц Дьо Конти и тя не го харесваше особено, но понеже вече беше роднина на Шарлот Розали, изпълни молбата на младата дама да го покани.
Много по-интересна обаче беше промяната, настъпила с Шарлот Розали. Наивното, покорно момиче се бе превърнало в самоуверена млада жена, която очевидно се забавляваше да предизвиква господата от Двора. Говореше се, че дофинът си е загубил ума по нея. Жан се усмихна с разбиране.
Появи се австрийският посланик граф Фон Кауниц.
– Позволете да отбележа, че вашите празненства винаги са уникални, маркизо – поздрави я галантно той. – Нейно Величество, австрийската кралица Мария Терезия, ви изпраща най-сърдечни поздрави.
Жан се усмихна зарадвана. Лакей в ливрея поднесе на графа чаша шампанско. Той отпи глътка и двамата тръгнаха да се поразходят из салона.
Кауниц посочи с глава краля, който разговаряше с херцог Дьо Ришельо.
– Нейно Величество, Мария Терезия Австрийска, силно разчита Негово Величество френският крал да влезе в съюз с нашата страна.
Посланикът, естествено, отдавна знаеше, че Жан тайно подкрепя бъдещия алианс с Австрия. Запазвайки мълчание, тя само се усмихна отново. Непринуденият разговор между двамата в действителност представляваше опит за промяна на френската политика с нейна помощ.
Междувременно Жан бе добила опит в подобни разговори. Емисари и посланици често се опитваха да я привлекат на своя страна с надеждата тя да се застъпи за тях пред краля.
– Алиансът между католически държави звучи привлекателно, графе. Ала, повярвайте ми, все още е твърде рано за такава стъпка – рече тихо тя. – Министрите на краля се чувстват свързани с Прусия. Въпреки това ще си позволя да отбележа, че Негово Величество има други планове и е склонен да разгледа въпроса за съюз с Австрия.
Фон Кауниц видимо се зарадва.
– Ако ми позволите да предам думите ви на императрицата, маркизо, ще бъда най-щастливият човек на света.
Жан се усмихна и наклони глава.
– Направете го. И, моля, предайте на Нейно Величество моите най-дълбоки почитания.
Посланикът се поклони и Жан продължи нататък. От време на време спираше, поздравяваше гостите и се оглеждаше за Луи. Искаше да му разкаже за разговора с Кауниц, но не го виждаше никъде.
Размени няколко думи с Льо Норман дьо Турнем, който изглеждаше необичайно блед и от доста време не се чувстваше добре. Лекарите вече няколко пъти му бяха пускали крав, но нищо не помагаше.
– Починете си, чичо – посъветва го загрижено Жан. – Още утре ще ви изпратя доктор Кесне. Той има повече ум в главата си от целия Медицински факултет.
Той ѝ кимна уморено, благодари ѝ и се сбогува. Жан го проследи с тревожен поглед.
– Прекрасно празненство, маркизо, наистина – поздрави я херцогиня Дьо Бранка, която обикаляше салона с приятелката си, херцогиня Дьо Мирпоа.
– Благодаря ви – отговори Жан и се извърна към графиня Д'Естрад, увлечена в разговор с граф Д'Аржансон. Приятелката ѝ все още не ѝ бе казала нищо за тайната си любовна връзка.
Херцогинята проследи погледа ѝ и се засмя многозначително.
– Знаете ли, маркизо, целият свят ви смята за пресметлива, но според мен сте, извинявайте, наивна.
Жан не се изненада особено от забележката ѝ.
– Защо, херцогиньо? – попита тя, решила да бъде откровена. – Нима смятате, че не знам нищо за връзката на графинята с министъра? Не я одобрявам, но тя все пак ми е приятелка и се опитвам да не я осъждам.
– Браво на вас, маркизо... но въпреки това продължавам да твърдя, че сте наивна.