– Но защо не ми казахте? – попита с пресекващ глас тя. – Поне щях да знам защо ме отблъсквате.
Луи затърси правилните думи.
– Аз... просто не можах. Простете ми.
– А мадам Дьо Шоазьол-Бопре? – попита тихо Жан.
Кралят нежно попи една сълза от бузата ѝ.
– Кратковременно забавление без особено значение. Нищо повече.
– Ала... писмото ви...
Луи вдигна рамене.
– Само празни комплименти. Дребен израз на благодарност за вниманието, с което ме удостоява. Никога не съм обещавал на мадам Дьо Шоазьол-Бопре да я направя своя метреса.
Жан си припомни, че графинята очаква дете от краля, но замълча тактично. Друг път щяха да говорят по въпроса.
Луи зарови пръсти в косата ѝ.
– Искам до себе си само вас, мадам... Затова не мога и не искам да ви позволя да напуснете "Версай".
Жан изтри сълзите от очите си и направи опит да се усмихне. Кралят се наведе и я целуна.
Шарлот Розали се оглеждаше в огледалото и си представяше какво бляскаво бъдеще я очаква. За щастие още не бе започнала да пълнее и никой не подозираше бременността ѝ. В пристъп на великодушие обеща на братовчед си да роди бебето в Париж, за да избегне скандала. Обърна се към леля си, която се грижеше за нея по-трогателно отвсякога.
– Няма да напусна Двора – заяви решително младата жена. – Не е нужно. Никой не знае дали детето е от краля или от съпруга ми. Няма да стане скандал.
Графиня Д'Естрад явно изпитваше известни съмнения.
– Боя се, скъпо дете, че ще се наложи да се съобразите с желанието на краля.
Шарлот Розали се взря недоволно в огледалото.
– Сега най-важното е да се отървем от маркизата. Не разбирам защо не го е направил отдавна, след като вече не спи с нея!
Графинята вдигна рамене.
– Навикът е сила, скъпа.
Шарлот Розали извади от сребърна кутийка кадифена бенка и се огледа съсредоточено, питайки се дали да я сложи на бузата, или на брадичката си. Отново си представи как ще заживее като maitresse еп titre и въздъхна доволно. Очакваха я скъпоценности, дворци, придворни, които се кланят почтително... Припомни си реакцията на братовчед си, когато му показа писмата от краля, и пак се нацупи. Защо не иска да ѝ повярва?
Силно чукане по вратата я изтръгна от мислите ѝ.
– Да?
Появи се млада камериерка.
– Херцог Д'Айен по поръка на Негово Величество, мадам.
Графиня Д'Естрад ахна изненадано. Паласкана, Шарлот Розали кимна – обикновено Луи ѝ изпращаше писма и покани по пажове.
– Добро утро, мосю Д'Айен – поздрави тя с грейнало лице.
Капитанът на гвардейците не отговори на поздрава. Подаде й запечатан плик и отстъпи крачка назад с непроницаемо изражение.
– Мадам Дьо Шоазьол-Бопре, заповядано ми е лично да ви връча писмо от Негово Величество.
Шарлот Розали счупи печата и прочете кратката вест. Лицето ѝ пребледня, пръстите ѝ затрепериха.
Графиня Д'Естрад издърпа листа от вледенените ѝ ръце и прочете на глас:
Мадам,
Уведомявам ви, че моята воля е вие и съпругът ви да напуснете Двора през следващите 12 часа. Не желая отговор.
ЛУИ
Графиня Д'Естрад се обърна към херцога и попита с пресекващ глас:
– Гонят я от Двора?
Д'Айен кимна.
– Заповядано ми е да се уверя лично, че графинята и съпругът ѝ ще напуснат Двора до вечерта.
Жан трябваше да си признае, че на сутринта след прогонването на Шарлот Розали ѝ достави особено удоволствие да влезе в Огледалната зала. Херцогиня Дьо Бранка бе посетила младата дама предишната вечер и ѝ разказа със злобна радост каква бъркотия заварила в покоите на графинята, как лакеи и камериерки бързали да опаковат багажа. Научавайки, че младата жена през цялото време плакала горчиво, Жан не изпита съчувствие. Съпругът ѝ и графиня Д'Естрад едва я удържали да не изтича при краля.
– Искам да ви кажа, маркизо, с какво удоволствие наблюдавах как големите им планове се провалиха с гръм и трясък – заключи херцогиня Дьо Бранка. – Графиня Д'Естрад на колене ме умоляваше да ви уверя, че не е знаела нищо за връзката между племенницата ѝ и краля.
Жан не повярва на ушите си. Нима графинята сериозно се надяваше тя да приеме лъжите ѝ за чиста монета?
Още на следващата сутрин обаче графиня Д'Естрад се появи на утринния ѝ тоалет.
– Господи, скъпа, нямах представа колко неблагодарна и недостойна е племенницата ми! Ще ми простите ли, че ви я представих и ви помолих да я вземете под крилото си?