– Статуята на Ваше Величество ще бъде поставена тук, а по протежението на този канал ще засадим цветни лехи. – Грижливо поддържаната ръка на Абел описа дъга над чертежа.
Жан се усмихна на брат си, а кралят кимна доволно.
– Много добре. А донесохте ли плановете за преустройството на Кралското военно училище?
– Разбира се, сир. – Габриел разви руло хартия.
– Оставете ги тук. Утре ще ви съобщя какви промени желая да внеса.
– Разбира се, Ваше Величество.
Двамата мъже се оттеглиха с поклони и Жан пристъпи към краля.
– Видяхте ли вече скиците за статуята на Бушарон?
Кралят кимна с отсъстващ вид и я поведе към съседния салон. На масата ги очакваха закуски, красиво подредени в геометрични форми. Жан взе чиния със златен ръб и сложи в нея малко пастет от фазан с пресни маслини, добави гълъбови крилца с мед и грозде и поднесе чинията на краля.
Луи седна на канапето и ѝ посочи мястото до себе си.
– Пак мислите за ужасните пререкания между Парламента и клира, нали? – пошепна нежно тя.
Луи вдигна глава.
– Да. Днес магистратите осъдиха още двама свещеници. Този път не в Париж, но това още повече влошава положението. Не мога да допусна и провинциалните парламенти да тръгнат по пътя на парижкия. Ще ги предупредя за последен път и ще им дам да разберат какви ще са последствията от деянията им – заключи той и посегна без апетит към пастета.
Жан отпи глътка вино.
– Ако имат ум в главата си, магистратите ще се постараят да постигнат примирие. Това ще укрепи позицията им спрямо епископите – тя приглади полата си и се приближи още малко към Луи. – Кажете ми, сир, вярно ли е, че Енциклопедията е забранена окончателно?
Кралят рязко остави чинията си.
– Монсиньор Бойе ми даде да прочета няколко откъса и се принудих да призная колко е прав. Книги като Енциклопедията подкопават авторитета на монархията и Църквата. Те са безотговорни.
Жан не беше готова да се предаде толкова бързо.
– Аз пък си мислех, че Енциклопедията съдържа само умни и полезни идеи... – продължи невинно тя.
Кралят я изгледа недоверчиво.
– Достатъчно, мадам. Въпросът е решен. По-добре се дръжте настрана. Хората и без това коментират колко сте близка с онези свободомислещи еретици.
– Няма да сторя нищо, което да предизвика недоволството ви – обеща тихо тя. Познаваше го достатъчно добре, за да разбере по тона му, че няма да постигне нищо. – Налага се обаче да ви занимая с още един въпрос. Както знаете, граф Дьо Сенвил би могъл да заеме вакантния посланически пост в Рим.
– Не желая да говоря за графа, мадам – прекъсна я строго Луи.
Жан се отдръпна малко от него.
– Простете, сир, но в случая съм принудена да настоя на своето. Става въпрос за честта ми.
Кралят я погледна неразбиращо.
– Вие отказвате да направите графа посланик само защото именно той ми даде информация за вашите обещания към мадам Дьо Шоазьол-Бопре, права ли съм?
– Информация ли? Графът е откраднал мое писмо. Това е проява на нелоялност.
Жан се изправи бавно.
– Значи вече съжалявате, че днес до вас седя пак аз, а не мадам Дьо Шоазьол-Бопре?
– Глупости!
– Тогава го назначете за посланик!
Между веждите на краля се вдълба бръчка.
– Иначе?
Луи скръсти ръце пред гърдите си. Сега не беше нейният любим, а кралят на Франция. Интимният момент бе отлетял. В такива случаи Жан обикновено отстъпваше, но днес отговори на погледа му с цялата си упоритост.
– Иначе ще напусна "Версай", защото вече не бих могла да гледам графа в очите.
Кралят я погледна смаяно и избухна в луд смях.
– За бога, мадам, вие сте единственият човек, който никога не отстъпва, науми ли си нещо– Явно не ви е страх от мен. Е, добре, ще изпълня желанието ви.
– Много ви благодаря, сир. Графът няма да ви разочарова – обеща тя и го дари с пламенен поглед, без да допусне да се забележи какво облекчение изпитваше.
Тъмните сенки под очите на граф Д'Аржансон ставаха все по-дълбоки. Постоянните болки го изтощаваха. Последният пристъп на подагра дойде изненадващо и продължи цяла седмица. Оттогава и ръцете, и краката го боляха адски. Ала душевната мъка беше по-силна от физическата болка. Как можа да се провали по този жалък начин! Беше твърдо убеден, че прелестите на графиня Дьо Шоазьол-Бопре ще омагьосат краля и той ще прогони маркиза Дьо Помпадур. Вместо това младата дама отиде в изгнание, а метресата на краля бе издигната в ранг на херцогиня!
Новата херцогиня се отнасяше към министъра любезно и отзивчиво, но Д'Аржансон не се мамеше за истинските ѝ чувства към него. Зад усмихнатата фасада очите ѝ оставаха студени. Тя знаеше, че той и графиня Д'Естрад са изковали плана за нова метреса на Луи, и този факт не му даваше покой.