След прогонването на племенницата ѝ графиня Д'Естрад дни наред не беше на себе си. Умираше от страх да не би маркизата да ѝ отмъсти за предателството. Д'Аржансон едва успя да я успокои. Властта на Помпадур не стигаше чак дотам.
Лакеят му помогна да си облече палтото и Д'Аржансон посегна към обкования със злато бастун, който в момента му служеше не като моден аксесоар, а като опора при ходене. Излезе в коридора и се запъти към стълбището, за да слезе в двора. Имаше покана за вечеря у кардинал Дьо Ларошфуко и каретата вече го очакваше.
Кой би помислил, че кралят ще отхвърли красива млада жена и ще задържи метресата, с която не спи повече от година?
– Имам чувството, че тази жена го е омагьосала – сподели той малко по-късно с кардинал Ларошфуко.
Компанията се бе разпръснала из просторния салон; двамата, застанали до прозореца, гледаха навън към осветения от факли парк.
– Нали знаете, монсиньор Бойе отдавна твърди, че маркизата е в съюз с Дявола. За разлика от него аз я намирам за много интелигентна. Затова е съумяла да направи краля душевно зависим от себе си – усмихна се хладно кардиналът. – Това е много по-опасно за безсмъртната душа на Негово Величество.
Графът се опря по-здраво на бастуна си и въздъхна.
– Трудно е да предприемем нещо срещу нея. Днес е по-могъща отвсякога.
Дьо Ларошфуко приглади червената си роба и кимна мрачно.
– Така е, мосю. Положението е непоносимо.
– А как е братовчед ви мосю Морпа?
– Зле – съжалително вдигна рамене кардиналът. – За деен човек като него няма нищо по-страшно от заточението.
– Предайте му поздрави – помоли Д'Аржансон. Студена тръпка пробяга по гърба му. Ами ако някой ден го сполети същата съдба?
Мек вятър полюляваше високата трева. Ездачите и каретите се спускаха бавно по склона. На отсрещния хълм се издигаше дворецът "Белвю". Кралят и Жан бяха поканили отбрана компания на неколкодневен излет. Жан бе изготвила точен план за всеки ден от пребиваването им в "Белвю". Предвиждаше лов и пикници, първата вечер щеше да даде театрално представление, после бал, а точно в полунощ – фойерверки с музика. Искаше Луи да си почине и да забрави ядовете от последните дни и седмици. Сблъсъкът с Парламента се бе изострил до крайност.
Кралят издаде категорична забрана магистратите да се занимават с изповедните билети и опрощаването на греховете на умиращите. Магистратите обаче отказаха да регистрират наредбата като постъпила в Парламента, което означаваше, че тя няма да влезе в сила. Сам по себе си този акт на неподчинение беше нетърпим, но магистратите проявиха още по-голямо безсрамие, като заплашиха да спрат работа, докато кралят не приеме възраженията им срещу изповедните билети.
И тогава чашата преля. Кралят заповяда да арестуват четирима магистрати и заплаши останалите със заточение. Кралските пратеници им връчиха заповед да напуснат Париж през следващите 24 часа и да се установят в определените им провинциални градове. Върховният съд на Парламента понечи да се възпротиви и членовете му също получиха заповед за заточение.
Ужасена от поведението на Парламента, Жан подкрепи суровите мерки на Луи.
– Само вашата твърдост и непоколебима строгост ще сломят тази безсрамна съпротива и ще вразумят господа магистратите, сир – каза му тя, но дълбоко в себе си се учудваше на късогледството на парламентаристите. Нима не виждаха, че с неподчинението си само укрепват позицията на клира?
Жан приближи коня си към белия жребец на Луи. Лицето на монарха оставаше безизразно, но тя усещаше съвсем ясно напрежението и болката му. Той знаеше много добре, че не е в състояние да държи Парламента далеч от Париж. За момента беше свикал заместваща камара, която да поеме съдебните дела.
Като я видя, Луи се усмихна.
– Прекрасен пролетен ден – отбеляза той и Жан разбра колко ѝ е благодарен, задето му е дала възможност да напусне "Версай" за няколко дни.
Дворецът "Белвю" се намираше сред веригата възвишения между Севр и Мьодон. Още отдалеч се виждаше яркоцветното море от местни и чужди растения. Луи намали темпото, за да се възхити на геометричните фигури, образувани от лехите с нарциси, зюмбюли и лалета в различни цветове.
– Зашеметяваща гледка.
– Харесва ли ви? – попита усмихната Жан.
Не беше лесно да се снабди с толкова много лалета. Макар и не така скъпи, както преди няколко години, те ѝ струваха доста пари.
Двамата влязоха в двора преди каретите. Един паж помогна на Жан да слезе от седлото и ѝ подаде слънчобран. Тя приглади тясното жакетче с дантелена яка, което бе облякла, и изчака конярите да отведат кобилата ѝ в конюшните. Дворът бързо се изпълни с хора. Придворните слизаха от каретите, лакей разтоварваха багажа, пажове тичаха насам-натам. Трийсетина души щяха да прекарат края на седмицата в "Белвю", ала със слугите и гвардейците се събираха почти двеста и всеки трябваше да получи подслон и храна.