Топлите летни дни бяха най-прекрасното време във "Версай". В цъфтящото си многообразие паркът на двореца беше наистина прекрасен. Придворните се разхождаха с гондоли по многобройните канали, в амфитеатъра трупи изнасяха театрални и оперни представления. Вечер Дворът се събираше под светлината на факлите край някое от многото изкуствени езера, украсени със статуи на грациозни нимфи и могъщи мраморни богове, за да наблюдават илюминации, фойерверки и избликващи фонтани, придружени от изпълненията на кралския оркестър.
Жан обичаше най-много боскетите – малки паркове в парка, заобиколени от висок жив плет, за да не се виждат отвън. В някои от тях се издигаха каскади и фонтани, в други бяха построени пещери и колонади, а в един имаше амфитеатър и островче с мост. Петнайсет на брой, оформени тематично, те се различаваха по декорацията и видовете растения. В тези закътани местенца се организираха приеми и представления, но и тайни срещи.
Тази вечер Желиот даде концерт в амфитеатъра, а после придворните тръгнаха да се разхождат покрай езерата и фонтаните. Всички обичаха да наблюдават как от спокойната водна повърхност избликват струи, събират се и се разделят, образуват невероятни форми и плисват върху водата, за да се появят отново само след минута.
Въпреки прекрасната вечер Жан усещаше, че Луи е замислен. Пак се тревожеше за политиката на страната. Музиката и прекрасните изпълнения на Желиот го разведриха само за малко.
– Искам още веднъж да заминете като мой пратеник в Понтоаз, братовчеде – обърна се той към принц Дьо Конти.
– Пак ли трябва да разговарям с председателя на Парламента, сир?
Луи кимна. От езерото пред тях буквално изригна ветрило от водни струи. Сиянието на факлите и свещите се пречупи в безброй светещи точици.
– Смятате ли да върнете магистратите в Париж? – попита Жан, когато двамата се запътиха обратно към двореца.
– Да, смятам, че си научиха урока – отвърна мрачно Луи. Намерението му беше да се срещне на четири очи е председателя на Парламента Мопьо, затова бе помолил принц Дьо Конти да замине за Понтоаз.
– А очаквате ли и епископите да проявят склонност да отстъпят?
– Да, мисля, че да. Ще наредя на двете партии за в бъдеще да пазят абсолютно мълчание по въпроса.
Кралят стана и се запъти към вратата, но Жан го спря.
– Сир, моля ви да ми отделите още малко от скъпоценното си време.
Луи се поколеба. "Сигурно бърза да отиде при младата мадмоазел О'Мърфи", помисли си с болка Жан. Тя преодоля гордостта си и нежно сложи ръка върху неговата.
– Моля ви!
Луи седна отново.
– Архиепископ Бомон ми съобщи, макар и непряко, че отказва да благослови параклиса в бъдещия ми дом в Париж.
– Защо? – учуди се Луи.
– Защото живея в грях с вас, сир – усмихна се иронично Жан.
Кралят въздъхна раздразнено.
– Кълна се в Бога, когато помолих монсиньор Бомон да стане архиепископ на град Париж, нямах представа, че е толкова дребнав.
Жан подмина забележката му е мълчание.
– Вижте, сир, всъщност аз от доста време не живея в грях с вас.
Кралят не реагира. Жан събра смелост и продължи:
– Размислих, сир, и се питам дали не е редно да уведомите своя изповедник и отговарящия за църковните дела на краля какви са действителните ни отношения.
Луи поклати глава.
– Вие сте моята официална метреса, мадам.
Жан се отпусна на колене пред него, защото искаше очите им да са на едно ниво, и го погледна настойчиво.
– И искам да остана с вас до края на живота си, сир. – Поколеба се малко и добави: – Знам за момичетата в Парк о Серф.
Луи се намръщи неодобрително.
– Както веднъж вече ви казах, мадам, тези жени нямат ни най-малко значение.
Жан се усмихна и продължи, без да показва колко трудно ѝ е да произнесе тези думи:
– Знам, сир, и те не ме притесняват, докато оставам единствената, която има място в сърцето ви.
Луи стисна ръката ѝ. В очите му светна горчивина. Той я привлече към себе си и силно я притисна до гърдите си. Топлият му дъх погали кожата ѝ.
– Моето сърце винаги ще ви принадлежи, мадам – обеща той с типичния си тих, дрезгав глас.
Тази нощ Жан за първи път от много време не сънува голото тяло на Луиз О'Мърфи.
След като проведе важния разговор е Луи за възможността да разкрият пред двора, че вече не спят заедно, Жан промени поведението си.