При всеки удобен случай разказваше открито и свободно, че с краля я свързва само нежно приятелство. Била, естествено, все така загрижена на първо място за щастието и славата на Негово Величество, уверяваше тя смаяните си слушатели. Придворните се чудеха на безгрижния тон, с който кралската метреса говореше за края на плътската си връзка с краля – все едно им съобщаваше, че Луи ѝ е купил нов дворец. Дни наред в Двора не се обсъждаше нищо друго. Метреса, която не спи с краля – нещо нечувано! Беше само въпрос на време Луи да дари сърцето си на друга жена. Мъже и жени започнаха да сключват облози коя ще е щастливката, която ще прогони маркиза Дьо Помпадур.
Единствен изповедникът на краля не повярва в уверенията на Луи. Още преди доста време, за първи път през Светата година, кралят заяви, че вече не поддържа плътска връзка с маркиза Дьо Помпадур. Защо тогава продължаваше да прекарва много нощи в покоите ѝ? Защо маркизата все още беше официална метреса и се ползваше с всички привилегии?
В действителност отец Перюсо споделяше изцяло мнението на кардинал Дьо Ларошфуко – духовното влияние на маркизата върху владетеля е много по-страшно от плътските удоволствия, които двамата споделяха.
– Ваше Величество трябва да се откаже изцяло от тази жена, само така душата ви ще се освободи от вината – повтаряше упорито той, но погледът на краля ясно му показваше, че Луи не е готов за такава стъпка. Поне засега.
Жан не бе очаквала друга реакция от клира и продължаваше да следва набелязания план – да свали от себе си главното обвинение на религиозната партия.
– Даже в Библията трудно ще се намери място, където Господ обявява приятелството между двама души за грях – каза тя на херцогиня Дьо Бранка, докато двете обикаляха порцелановата манифактура във Венсен.
– Права сте, скъпа, но не подценявайте фанатизма на клириците – възрази херцогинята, докато разглеждаше най-новите порцелнови изделия, изложени в специална зала.
След като разведе двете високопоставени дами, директорът се оттегли дискретно и те можеха да разговарят необезпокоявани. Жан отдавна подпомагаше порцелановата манифактура и мечтаеше да я направи равностойна на майсенската. Открай време имаше слабост към фините, толкова изискани изделия, но и се надяваше производството на порцелан да стане важен източник на приходи за държавата.
Херцогиня Дьо Бранка вдигна към светлината розова вазичка със златни орнаменти и я огледа с интерес.
– Негово Величество все още не получава опрощение, нали?
Жан кимна.
– Нито той, нито аз. Честно казано обаче, не мога да си представя как кралят ще се обрече на целомъдрие. Все пак той притежава огнения темперамент на Бурбоните.
Херцогинята кимна и двете продължиха към следващата маса.
– Не казвате нищо за вашия темперамент...
– За моя... – Жан вдигна една чаена чаша, изработена много по-фино от останалите експонати, и кимна одобрително. За съжаление порцеланът, изработен във Франция, все още не изглеждаше така крехък и прозрачен като майсенския. Май трябваше отново да говори с директора.
– Да не би да намеквате за слуховете, че съм фригидна? – попита с леко смущение тя. – И до мен стигнаха приказки за моята студенина и безчувственост. Затова съм била прогонила краля от леглото си...
Херцогинята съсредоточено изучаваше златния ръб на една чиния.
– О не, разбира се, маркизо.
Жан се засмя с разбиране. Изражението на приятелката ѝ ясно издаваше, че тъкмо този въпрос я интересува.
– Страдам и усещам болезнено липсата му – призна честно тя. Не беше нужно да си спестява горчивата истина. – Но за жените е по-лесно да живеят без страст, отколкото за мъжете, нали?
– Не съм толкова сигурна – отвърна замислено херцогинята. – Аз, например, трудно бих се отказала от плътските удоволствия. Но познавам и доста дами, които с радост биха прогонили съпрузите си от своите спални – допълни иронично тя.
Жан разгледа една тумбеста кана за чай и отново кимна одобрително. Херцогинята имаше пълно право. И нейният брак с Шарл беше ужасен. Нощите я изпълваха с отвращение. С Луи още от самото начало беше различно. Той беше нежен и мил и в същото време толкова мъжествен и страстен, че тя напълно естествено му отговори със същото. Обзе я дълбока тъга. Защо не можеше да преживее поне още една страстна нощ с него...
– Този сервиз е възхитителен – отбеляза херцогинята и ѝ показа каничка за мляко със същата форма като голямата кана.
– Чудесен е – съгласи се Жан, – освен това много харесвам зеленото. – Хвърли бърз поглед към големия стенен часовник и се обърна отново към приятелката си: – Бихте ли ме извинили за малко? Искам да разменя няколко думи с директора, а после ще се приберем във "Версай".