Кралят се усмихна подигравателно.
– Е, щом е така, нека мосю Дьо Сенвил покаже дали е добър дипломат, или не.
Той взе ръката ѝ и я целуна.
– Казах ли ви вече, че във ваше лице съм изгубил един превъзходен министър, мадам?
Жан направи съвършен дворцов реверанс и се усмихна гордо.
– Не, сир, днес за първи път чувам тези хубави думи.
Масата беше подредена със стил, съдовете и приборите бяха съвършено съчетани, макар пред всеки гост да имаше различно декорирани чинии от порцелановия сервиз с тесен златен ръб.
Възхитена, принцеса Дьо Роан вдигна високо тъмносинята чаша за супа и посочи двете птичета, кацнали на цъфтящо клонче.
– Невероятно, маркизо! И тази чаша ли е от колекцията, проектирана от мосю Буше? – попита високо тя.
Жан кимна и едва удържа напиращата на езика ѝ иронична забележка. Доскоро принцесата се възползваше от всеки удобен случай, за да я подиграва, а сега непрекъснато я ласкаеше. Понякога Жан не знаеше кое е по-непоносимо: надменността, с която я посрещаха преди, или лицемерните ласкателства сега. В Двора тя ценеше компанията на твърде малко дами и господа. Херцогиня Дьо Бранка заемаше първото място, но тя харесваше и херцогиня Дьо Мирпоа, дребна дама с будни очи и близка приятелка на Дьо Бранка. Съпругът ѝ беше посланик в Лондон, а тя – придворна дама на кралицата. Жан хвърли бърз поглед към графиня Д'Естрад. Ако имаше начин, щеше да я изхвърли завинаги от салона си.
– Принцесата е права – обади се херцог Дьо Ришельо. – Скоро ще започнем да конкурираме саксонците.
Жан се засмя. Херцогът беше непоносим, но поне винаги казваше, каквото мисли.
– Точно такова е намерението ми, херцоже. Искам да произвеждам висококачествен френски порцелан, равностоен и дори по-добър от майсенския.
Жан беше много доволна от порцелановия сервиз. Помнеше колко мъчително тръгна в началото и затова високо ценеше постигнатото. Нищо не беше, както трябва – нито материалът, нито глазурата и боите. Първите порцеланови изделия, извадени от пещта, изглеждаха ужасно и изобщо не можеха да се сравняват с качеството на майсенските. Месеци наред изпробваха различни видове суровина, даже поискаха пръст от Саксония. После промениха рецептурата и температурата в пещите и стъпка по стъпка подобряваха качеството на порцелана. Жан се обърна към мосю Буше и мосю Фалконе да ѝ помогнат за цветовете и декорирането на изделията. Двамата художници ѝ представиха различни проекти: пейзажи, сцени с деца, цветни гирлянди, фигурки. Благодарение на тях френският порцелан придоби специфични художествени качества.
В последно време всички купуваха порцелан – не само кралят, но и търговецът на луксозни вещи Лазар Дюво, който имаше клиенти по целия свят. Жан обаче имаше още по-амбициозни планове.
Огледа гостите си и се усмихна чаровно.
– Много се радвам, че новият порцеланов сервиз ви харесва, дами и господа. Предупреждавам ви обаче: моят дълг към страната изисква да ви накарам да подкрепите стопанството на Франция, като редовно купувате от новия порцелан.
Ришельо се засмя развеселено.
– О, мадам, веднъж намислите ли нещо, не се спирате пред никакви препятствия, за да го осъществите. Знам го от собствен опит, затова още утре ще отида лично в манифактурата във Венсен, за да направя своята поръчка.
– Това наричам аз истински патриот – засмя се Луи, проследил разговора с доволна усмивка.
60.
Отношенията между Машо д'Арнувил, вече министър на военния флот, и граф Д'Аржансон открай време бяха сложни. Причината не се криеше само в личната им неприязън. Д'Аржансон никога не прости на бившия финансов контрольор за начина, по който му се отблагодари за застъпничеството: просто стана фаворит на кралската метреса.
Всъщност Машо д'Арнувил веднага бе проумял, че официалната метреса на Луи и нейните довереници, братя Пари, ще му помогнат да направи кариера много повече, отколкото министърът на войната. Оттогава двамата мъже проявяваха сдържаност и студенина един към друг, било по време на заседанията в Държавния съвет, било при обсъждане на общи проблеми с краля. Тази сутрин обаче и двамата забравиха враждебността си. Личните чувства отстъпиха на заден план пред вестта, донесена току-що от изтощен куриер.
– Как са посмели! – извика за втори път Машо д'Арнувил, докато четеше краткото писмо.
Британците коварно нападнали два френски кораба в плитчините пред Нюфаундленд и ги пленили. "Алкида" и "Лис" представляваха част от подкреплението, изпратено от Луи през пролетта в Квебек и Луисбург, след като стана известно, че английският крал Джордж не само е поискал от Парламента огромни средства за защита на новите колонии и ги е получил незабавно, но вече е изработил и план за нападение по море и по суша.