Френска флота от 13 кораба бе потеглила от Брест, ала за нещастие три от тях се отделили от останалите в гъстата мъгла.
Според писмото, донесено от куриера, англичаните ги нападнали в открито море и ги изтикали към плитчините пред Нюфаундленд. Имайки предвид несигурното политическо положение, адмирал Дьо Хокар, командир на "Алкида", попитал през рупора дали Англия и Франция са във война, или в мир.
"В момента цари мир" – отговорил английският адмирал Боскауън и след минута атакувал с всички оръдия. Само третият кораб, "Дофин Роял", успял да обърне и да избяга от полесражението. "Алкида" и "Лис" нямали никакъв шанс срещу английската ескадра и били пленени с целия товар и екипажа.
– Наложително е веднага да уведомим краля – прецени Д'Аржансон, не по-малко ядосан от Машо д'Арнувил.
Министърът на флота кимна и извади часовника си. Почти девет. Кралят вероятно бе приключил с утринния тоалет. Дворът пребиваваше в "Компиен" и церемонията по обличането продължаваше по-кратко, отколкото във "Версай".
Машо д'Арнувил се оказа прав. Луи тъкмо избираше копчета за маншети от ковчежето със скъпоценности и разговаряше с маркизата и братовчед си принц Дьо Конти. Присъстваше и дофинът, който обсъждаше нещо с двама придворни.
Двамата министри влетяха в кралските покои, без да чукат, и предизвикаха всеобщо учудване.
– Ваше Величество! – извика задъхано граф Д'Аржансон и се отпусна на колене.
Машо д'Арнувил последва примера му.
– Какво има, господа?
– Прощавайте за безпокойството, Ваше Величество – продължи Д'Аржансон, – но току-що пристигна куриер. Англичаните са обстрелвали и пленили два наши кораба пред бреговете на Канада. "Алкида" и "Лис" са тежко повредени, а осемстотин французи са британски пленници.
Жан скочи от мястото си. Това беше едностранно обявяване на война. Луи бутна настрана камериера, който оправяше жакета му.
– Какво казахте?
Д'Аржансон повтори съобщението.
– Новината несъмнено е достоверна, сир – заяви твърдо Машо д'Арнувил.
– Осемстотин души са пленени?
Луи веднага свика Държавния съвет. Министрите и държавните секретари изслушаха новината с ужас. Провокацията на англичаните не можеше да бъде оставена без отговор.
Кралят седеше с непроницаемо изражение начело на голямата, овална конферентна маса, върху която бе разстлана картата на света, и барабанеше с пръсти по скъпата дървесина.
– Кога точно е станало произшествието?
– Преди малко повече от четири седмици, на 8 юни следобед, Ваше Величество – докладва Машо д'Арнувил. – Англичаните не възнамеряват да се извинят официално.
Кралят кимна решително и се обърна към министъра на външните работи граф Дьо Руй.
– Съобщете на нашия посланик херцог Дьо Мирпоа незабавно да напусне Лондон. Същото важи и за посланика ни в Хановер. Изпратете нареждане до всички англичани да напуснат Франция през следващите 14 дни. Искам възможно най-скоро да получа подробен доклад от нашите тайни агенти.
– Веднага, Ваше Величество.
Луи стана и направи няколко крачки из залата.
– Вие как виждате положението, мосю Д'Аржансон? – обърна се той към министъра на вътрешните работи.
– Според мен това е чудовищен акт на пиратство, сир. Англичаните си позволяват твърде много. Войната е неизбежна. Редно е по най-бързия начин да мобилизираме войските си и да нанесем удар на англичаните на европейска суша. Най-добре в Нидерландия.
– Ако нападнем Нидерландия, ще засегнем австрийските, а не английските интереси, графе – възрази Жан.
Д'Аржансон я измери с враждебен поглед.
– Да, мадам, защото Австрия винаги е била съюзник на Англия и наш исконен враг. Улучим ли Австрия, улучваме Англия.
Жан не се впечатли от обяснението му.
– Това беше правилно в миналото, но междувременно съотношението на силите се промени. Австрия отдавна вече не е силната монархия, каквато беше. Прусия обаче е страна без граници, която се превръща в сериозна заплаха за Европа.
Д'Аржансон не успя да скрие гнева си.
– Това е абсурдно, мадам. Нима намеквате за алианс с Австрия?
– Нищо не намеквам – усмихна се Жан. – Просто си помислих, че тъкмо вие ще одобрите идеята за алианс между католически държави.
– Не смесвайте различни неща, мадам!
– Повярвайте, графе, знам какво говоря.
Луи вдигна ръка и се обърна към министъра на военния флот:
– Вие какво мислите по въпроса, мосю Д'Арнувил?