– Аз съм на мнение, че първо трябва да проведем преговори с потенциалните ни съюзници, Ваше Величество. Не сме подготвени за война, затова е добре да се опитаме да спечелим време.
След повече от три часа разгорещени обсъждания кралят освободи министрите и държавните секретари, като им благодари за изказаните мнения, без да им даде да разберат какво решение е взел.
– Много бих искал да предотвратя тази война – отбеляза замислено Луи, когато остана насаме с Жан в частния си кабинет. Той седеше зад писалището си и четеше доклади от агенти и посланици.
Жан го наблюдаваше тревожно. Нещо злокобно се бе изписало в очите му. Мислите му проникваха в бъдещето и се опитваха да преценят какви ще са последствията за страната и народа, ако започне нова война.
– Разбирам ви напълно, сир, но англичаните няма да ни оставят на мира, докато не завладеят цялата търговия с колониите.
Луи намести перуката си.
– Знам, знам... Крал Джордж не се интересува от войната на континента. За него е важна единствено възможността да нахлуе в колониите и да завладее богатството им. И сам да търгува с целия свят. – Мъката му беше очевидна. – Положих толкова усилия да постигна траен мир в Европа, а всичко се оказа напразно. Съзнавам, че не мога да предотвратя войната. Ще се наложи да се изправим срещу англичаните. Ала мосю Машо д'Арнувил е прав. Нужно ни е време да се подготвим.
Положението беше много по-трудно, отколкото по времето на Войната за австрийското наследство. Тесният съюз с Испания от времето на починалия Филип II вече не съществуваше. Прусия се бе оказала ненадежден съюзник, а според докладите на тайните агенти англичаните вече водели преговори с руската царица.
– Според мен Австрия ще е наш стабилен партньор – обади се тихо Жан, която бе отгатнала мислите на краля.
Луи изкриви лице.
– Това означава да излезем открито срещу Фридрих II и да го пратим при англичаните. Не бива да подценяваме тази опасност.
– Абсолютно сте прав, сир. Но ако сключите споразумение с Фридрих II, никой не може да ви гарантира, че пруският крал ще го спази, нали?
– Точно така. Тъкмо затова ми е трудно да реша – отвърна уморено Луи.
Австрийският посланик Щаремберг, наследник на граф фон Кауниц, също знаеше, че Франция е принудена да избира между Прусия и Австрия. Още през следващите дни той започна всеки ден да ходи при Жан и да разговаря надълго и нашироко с нея. Тя, разбира се, разказа на краля за настойчивостта му.
Луи вече бе дал заповед за въоръжаване на кавалерията, пехотата и военния флот. Същевременно полагаше огромни усилия ако не да предотврати, то поне да забави неизбежното.
Европа бе обзета от тревога. Между кралските и княжеските дворове непрестанно препускаха куриери и тайни агенти. Чужди пратеници и посланици молеха за аудиенции, за да защитят интересите на своите страни и да сключат изгодни съюзи. Генералите и офицерите трескаво подготвяха армиите.
Абат Дьо Берни бе прекарал цели четири години като посланик във Венеция и Жан беше прещастлива отново да поздрави стария си приятел във "Версай".
– О, абате, прекрасно е да ви видя пак след такава дълга раздяла!
– Маркизо. – Абатът ѝ целуна ръка със същата приятелска усмивка както преди. Изглеждаше доста пълен – италианската храна явно му се услаждаше, – но иначе не се беше променил особено. Ноктите му бяха с безупречен маникюр, кафявите очи святкаха весело под черната шапка. Жан си спомни какви слухове бяха стигнали до "Версай" и неволно се засмя. Старият ѝ приятел бе пренебрегнал духовния си сан и се бе впуснал в любовни приключения.
Двамата отидоха заедно в Огледалната зала, за да побъбрят с придворните и чуждите посланици, преди да се появи кралят. Жан хвана абата подръка и двамата тръгнаха да се разхождат покрай огромните огледала. Десетки жени и мъже ги поздравяваха почтително и се кланяха.
– Държа непременно да ми разкажете за Венеция. Градът наистина ли е толкова красив, колкото го описват?
Берни кимна и двамата застанаха до един висок прозорец, за да подишат свеж юлски въздух.
– Венеция е прекрасна, маркизо, но нищо не може да се сравни с "Версай" – той посочи с широко движение на ръката величествената панорама пред очите им. – Честно ви казвам, след четири години в чужбина съм щастлив да се завърна тук. За съжаление няма да остана дълго. – Предстоеше още през август абат Дьо Берни да замине като посланик в Мадрид.
– Никой не знае какво му готви бъдещето – усмихна се загадъчно Жан. Знаеше за намерението на краля да използва абата за други цели.