Приближи се австрийският посланик граф фон Щаремберг и Жан го представи. Тримата поведоха учтив разговор, но скоро ги прекъсна звънък женски глас:
– Мосю Дьо Берни?
Не се налагаше да се обърне, за да разбере коя е дамата. Жан отдавна я следеше с ъгълчето на окото си и очакваше появата ѝ. Придружена от принцеса Дьо Роан, графиня Д'Естрад поздрави абата с добре изиграна изненада и се усмихна прелъстително на австрийския посланик.
Жан се усмихна ледено. Вече три години понасяше присъствието на бившата си приятелка. Никога нямаше да ѝ прости. Графинята открито я следеше и шпионираше в полза на Д'Аржансон. Няколко пъти я бе заловила да чете писмата ѝ и даже един меморандум, изпратен от краля. Редовно разпитваше главната ѝ камериерка мадам Дю Осе, но тя беше достатъчно умна и даваше уклончиви отговори, а после уведомяваше господарката си. Очевидно и днес графинята се надяваше да изкопчи някоя интересна информация от разговора с абата и австрийския посланик.
Жан съзнаваше каква опасност представлява бившата ѝ приятелка. Още повече, че кралят се опитваше да преговаря с Австрия чрез нея, знаейки, че откритите дипломатически контакти ще предизвикат силна съпротива в Двора. Ако не внимаваше, граф Д'Аржансон щеше да си извади точни заключения от незначителните детайли, които му съобщаваше любовницата му.
Късно вечерта, докато камериерките я обличаха в официална рокля в бяло и златно, Жан отново се замисли за графиня Д'Естрад. Вечерта щеше да има празненство с илюминации в парка. Жан хареса новата си прическа по античен маниер: косата ѝ беше вдигната на малък кок, украсен с перли и диаманти, отстрани на лицето падаха ситни къдрички. Налагаше се да поговори с краля за графинята. За съжаление не разполагаше с доказателства за нейната недискретност.
За щастие принцеса Аделаид, чиято придворна дама беше графиня Д'Естрад, не я харесваше особено. От известно време Жан наблюдаваше с интерес как се обтягат отношенията между принцесата и придворната ѝ дама.
– Бих казала, че не ви е особено приятно да имате придворна дама като графиня Д'Естрад, Ваше Височество – подхвърли небрежно Жан, докато двете с принцесата наблюдаваха как от фигурите на Нептун, нимфите и рибите бликат струи вода. Наблизо стояха по-малките сестри на принцесата – мадам Виктоар, мадам Софи и мадам Луиз, завърнали се преди няколко години от манастира в Двора.
Аделаид я изгледа високомерно.
– Учудвам се от интереса ви, маркизо – отвърна тя и отметна глава също като баща си.
Жан не се притесни особено от резкия отговор. След като стана известно, че вече не споделя леглото на Луи, отношенията ѝ с кралското семейство се подобриха значително. Често канеше принцесите и дофина на частните си вечери и празненства и те идваха с удоволствие. Това беше добре и за нея, защото Луи обичаше децата си, ценеше присъствието им и ѝ беше благодарен.
Тази вечер принцеса Аделаид беше облякла сребърносиня роба с дълъг шлейф, запазен за принцесите и кралицата. Младата дама, наскоро навършила 24 години, изглеждаше много добре. Жан си спомни за Александрин и сърцето ѝ се сви от болка. Никога нямаше да види дъщеря си като красива девойка. Потрепери, загърна се в столата от фина златна дантела, умело драпирана от камериерките, и отново се обърна любезно към мадам Аделаид:
– Както знаете, някога именно аз помолих да вземете графинята за своя придворна дама.
– Именно! – Принцесата кимна на няколко придворни, които минаха покрай тях и се поклониха. Жан отвори ветрилото си.
– Ще бъда откровена с вас, Ваше Височество. Аз самата се излъгах ужасно в графиня Д'Естрад. Тя не е такава, за каквато я смятах. Само затова ви попитах доволна ли сте от услугите ѝ. Ако нямате възражения срещу нея, моля да извините любопитството ми – завърши тя и учтиво склони глава.
Аделаид я измери с преценяващ поглед.
– Ще бъда благодарна на краля, ако ми намери по-подходяща придворна дама – отсече сърдито тя.
Жан се бе надявала да чуе точно това.
Още на следващия ден тя сподели с Луи подозрението си, че графинята я шпионира.
– Трябва да намеря доказателства, знам, но не е лесно. От днес нататък ще я търпя близо до себе си само по ваша изрична заповед, сир – заяви решително тя. – Освен това съм длъжна да ви съобщя, че дъщеря ви, мадам Аделаид, е недоволна от услугите на графинята и желае друга придворна дама.
Луи се намръщи. Без да отрони дума, отиде в покоите на дъщеря си. Съдбата на графиня Д'Естрад бе решена.
Граф Д'Аржансон умееше да се владее, но узнавайки за прогонването на любовницата си, побеля като платно и заудря с юмруци по стената. Никога, никога не беше очаквал маркиза Дьо Помпадур да стигне дотам. Обзе го непримирим гняв.