– Отец Дьо Саси ми заяви, че ако искам да получа опрощение, трябва да се върна при съпруга си.
– Но това е абсурд но.
– Прав сте – кимна Жан, – но отецът недвусмислено ми даде да разбера, че няма друг начин.
Луи се извърна към прозореца.
– Не е зле да пишете на съпруга си.
Жан загуби дар слово. Дали говореше сериозно? Наистина ли искаше тя да напусне Двора?
– Сигурен съм, че той няма да ви приеме обратно – обясни тихо Луи и тонът му я накара да застане нащрек. На устата ѝ напираха десетки въпроси, ала тя не посмя да ги зададе. Кралят се усмихна леко и отново се наведе над плановете.
Шарл Гийом льо Норман д'Етиол си наля още една чаша вино. Отдаваше се изцяло на радостите на живота и предпочиташе яденето, пиенето и хубавите жени пред службата си като данъчен откупчик. С парите, наследени от чичо си Льо Норман дьо Турнем, си купи разкошна къща в Париж и поддържаше любовницата си мадмоазел Рем, очарователна оперна танцьорка, по която лудееше цял Париж.
Шарл завърза шалчето си и въздъхна доволно. Очакваше го приятна вечер. Кратко посещение в операта, за да се наслади на танца на любовницата си, и дълга вечеря с приятели и дами. Точно по неговия вкус.
Посегна към жакета си, но не успя да се облече. Чу шум зад гърба си и се обърна. На прага на спалнята му стояха двама мъже.
За момент се запита дали пък не е прекалил с виното. Несигурността му премина в страх. Как бяха влезли тези двамата? И най-важното – кои бяха те? Сплетените на плитка перуки, скъпоценните камъни върху токите на обувките, начинът, по който държаха тривърхата шапка в едната ръка и шпагата в другата – всичко това му подсказа, че са от Двора.
– Извинете, че ви попречихме, мосю – проговори учтиво първият мъж, но не прибра шпагата си. – Вие ли сте Шарл Гийом льо Норман д'Етиол?
Шарл кимна. Не беше способен да произнесе нито дума. Под наметката си мъжът носеше униформа на кралската гвардия. Страхът му нарасна. Каква ли простъпка беше извършил?
Мъжът му връчи запечатан плик.
– Кралят ни възложи да ви предадем това писмо от маркиза Дьо Помпадур.
Чувайки името на жена си, Шарл въздъхна шумно. Повече от десет години нямаше представа какво става с нея – с изключение на слуховете, които се носеха из Париж.
Другият мъж огледа помещението и се усмихна хладно.
– Прочетете го, мосю. Веднага.
Шарл си пожела да не беше пил нищо. Виеше му се свят. Отпусна се на близкия стол, облегна гръб на стената и отвори писмото. Прочете няколкото реда и замаяно тръсна глава. Сигурно имаше някаква грешка. Избухна в истеричен смях.
– Жена ми, благородната маркиза, ме моли да се върне в семейното огнище? – попита невярващо той.
– Вие, естествено, ще отхвърлите молбата ѝ, мосю – обясни студено принц Дьо Субиз.
Шарл млъкна изведнъж и зяпна смаяно. Отново се опита да разбере защо кралят е изпратил служителите си при него. След минута проумя какво става и изкриви уста в злобна усмивка.
– Явно скъпата ми съпруга много държи да отхвърля молбата ѝ, нали? Колко ще ѝ струва...
Херцог Д'Айен загуби търпение. Този жалък тип не заслужаваше дори да го убие с шпагата си. Направи крачка към Шарл, сграбчи го за раменете и го вдигна.
Шарл изохка ужасен.
– Достатъчно, мосю – процеди през зъби Д'Айен. – Седнете и пишете. – Блъсна го към масата и попита строго: – Къде има перо и мастило?
– Искате да ѝ отговоря веднага ли? – попита глухо Шарл. – Няма да го направя... Майчице! – изплака в следващия миг той, защото Д'Айен го цапна по гърба с тъпата страна на шпагата.
– Вземете перо и мастило.
– В съседната стая са – отговори с треперещ глас домакинът. По челото му се стичаха вадички пот.
Принц Дьо Субиз отиде в съседната стая и се върна е перо и мастилница. Натисна Шарл да седне и му подаде перото.
– Пишете – заповяда спокойно той.
– Ама...
Херцогът размаха шпагата и Шарл не посмя да се противи повече.
– Мадам, благодаря ви за писмото... но със съжаление трябва да ви съобщя... че не съм в състояние... да ви простя, докато съм жив – издиктува принцът. Шарл написа, каквото чу, макар ръката му да трепереше все по-силно.
– Много добре – похвали го херцогът. – А сега се подпишете, мосю.
Шарл отново потопи перото в мастилото, сложи подписа си под писмото, сгъна листа и го запечата.
Мъжете най-сетне прибраха шпагите си и Шарл въздъхна облекчено.
Херцог Д'Айен го измери с презрителен поглед, извади от джоба си торбичка с монети и безмълвно я хвърли на масата. После кимна на принц Дьо Субиз и си тръгна, без да пророни дума повече.