Като видя Жан в булчинската ѝ рокля, мадам Поасон избухна в сълзи.
– Прекрасна си, мила моя! – изхълца тя и бързо извади кърпичката си, за да попие сълзите от силно напудреното си лице.
Венчавката се състоя в църквата "Сен Йосташ" на 9 март 1741 година. Жан се вслушваше замаяна в звъна на църковните камбани, стоеше като вкаменена и с цялата сила на деветнайсетте си години отказваше да повярва, че ще стане съпруга на мъжа със зачервени бузи, застанал до нея в син копринен жакет.
Досега бяха оставали насаме само няколко пъти и Шарл се отнасяше към бъдещата си жена със стоическо равнодушие. Дори не се опита да я целуне и това потвърди предположението ѝ, че и той не е особено въодушевен от предстоящата женитба. В очите на баща му, мосю Ерве Гийом льо Норман, обаче се четеше от ясно по-ясно какво мисли за тази неравна женитба. Жан се разтреперваше всеки път, щом помислеше за студения, презрителен поглед, с който беше удостоена.
Тя се опита да се съсредоточи върху думите на свещеника. Възрастният отец говореше със сериозно изражение за светостта на брака, за Божията воля и за Божиите заповеди, за послушанието, което съпругата дължи на съпруга си. Смисълът на изреченията не достигаше сърцето ѝ. През цялото време Жан се опитваше да потисне чувството на паника, което се надигаше в гърдите ѝ. Така ѝ се искаше да скочи и да побегне!
Внезапно настана тишина. Жан усети погледа на свещеника и вдигна глава. Той я гледаше въпросително. Шарл също се бе обърнал към нея. Гърлото ѝ пресъхна.
– Да – чу се да казва тя с безизразен глас. Думата отекна в тишината, все едно бе изрекла "не".
Като в транс Жан чу Шарл да отговаря по същия начин и усети студения пръстен върху пръста си.
– Пред Бога и пред присъстващите тук ви обявявам за съпруг и съпруга, докато смъртта ви раздели! – завърши тържествено свещеникът и ги благослови.
Гостите вече бяха събрани в салона – всички близки и далечни роднини на Шарл, многобройните му познати и приятели и само най-близките роднини на семейство Поасон, за да бъде туширана неловката разлика в общественото положение на двете семейства.
Беше необичайно топло за началото на март. Жан нервно си вееше с ветрилото. Виеше ѝ се свят и тя не знаеше дали това се дължи на стегнатия корсет и на задушния салон... или на чудовищния факт, че вече е съпруга на този непоносим мъж.
Въздъхна тихичко, премести тежестта на тялото си от лявата обувка, която я стягаше, върху дясната и се усмихна учтиво, докато приемаше поздравленията на гостите.
Маркиза Дьо Тенсен я поздрави възторжено.
– Каква прекрасна булка сте, мила моя – провикна се тя и ѝ намигна.
Следващият гост в редицата се оказа братовчед на Шарл. Той ѝ целуна ръка, а тя се постара да пренебрегне многозначителния поглед, с който младият мъж потупа съпруга ѝ по рамото.
Пред новобрачните застана млада жена с красиво лице с фини черти.
– Сестра ми Шарлот Виктоар, графиня Дьо Баши, и съпругът ѝ Франсоа дьо Баши, граф Дьо Сен Естев – представи ги Шарл.
– Приемете най-сърдечните ми благопожелания – поздрави я със сияещо лице Шарлот.
– Много ви благодаря – усмихна се Жан. Графинята явно беше най-сърдечният човек в това семейство. Жалко, че брат ѝ не приличаше на нея.
– А това е братовчедка ми Елизабет Юге дьо Семонвил.
Жан познаваше младата жена от салона на мадам Дьо Тенсен и зарадвано я поздрави.
Мосю Льо Норман дьо Турнем наблюдаваше новобрачните с искрено задоволство. С чаша шампанско в ръка той се наведе към брат си Ерве Гийом, който недоволно се взираше в излъскания паркет.
– Сдобихте се с възхитителна снаха, скъпи ми братко.
Ерве Гийом вдигна глава и му хвърли мрачен поглед.
– Ще ме извините, но не споделям мнението ви – процеди през зъби той. В гласа му ясно се усещаше едва потискан гняв. – Не забравяйте, че вие принудихте и мен, и Шарл да се съгласим на този брак.
Льо Норман дьо Турнем въздъхна примирено. Единствената горчива капка в тази изключително успешна сватба беше фактът, че брат му се чувстваше лично обиден. Синът му се бе оженил за буржоазка без пари, а родителите ѝ се ползваха с лошо име! Ерве Гийом беше бесен. Съзнаваше, че благородническата им титла няма особено значение, защото беше само от две поколения и откупена заедно с длъжност. Все пак умелата политика на семейството бе довела до добри връзки със стари благороднически фамилии, което повиши престижа и стойността на Льо Норман пред обществото. А сега този неравен брак можеше да разруши извоюваното с толкова усилия.