Държавните съветници побесняха от гняв.
– В името на Бога, няма да търпим подобно отношение!
– Каква подлост!
– Това означава война!
Министрите и държавните секретари говореха възбудено един през друг.
– Много ви моля да запазите спокойствие, господа – намеси се строго кралят и стана от стола. – Начинът на действие на Прусия ме шокира не по-малко от вас, но той потвърди тайните ми опасения. – Луи се покашля и продължи: – Смятам, че е време да ви съобщя нещо, вече известно на някои от вас: точно по тези причини от доста време сме в преговори с Мария Терезия Австрийска.
Граф Д'Аржансон се изненада най-силно и не съумя да сдържи възмущението си.
– Но, Ваше Величество... как така ще се съюзим с вечния враг Австрия? Това би имало фатални последствия!
Луи го изгледа унищожително и графът веднага млъкна. Жан видя как погледът на министъра се плъзна към нея, но не се стресна от дивата омраза в очите му.
Предателството на Прусия дойде в най-неблагоприятния момент за Франция. Положението беше сериозно като никога досега. Още през януари английският крал Джордж II отхвърли ултиматума, поставен от Франция. Луи бе поискал от англичаните да сложат край на разбойническите нападения в Канада и Индия и да върнат в родината им тристата пленени търговски кораба с почти 6000 пленници.
След като Прусия официално се съюзи с англичаните, съюзът с Виена стана абсолютно необходим за Франция. Луи беше много разтревожен. Макар да не го изразяваше гласно, Жан разбираше какво го притеснява. Ако не сключи съюз с Австрия и Мария Терезия също се съюзи с Англия, страната му ще бъде заобиколена от врагове.
– Какво мислите за положението ни, мадам? – попита я той пред всичките си министри.
Жан усети как мъжете в залата обърнаха погледи към нея, но не се уплаши.
– Императрицата желае да се съюзи с вас и е готова на всякакви отстъпки. Според мен съюзът с Австрия ще бъде само от полза за Франция и... – Тя се закашля мъчително и сведе глава.
Кралят я измери със загрижен поглед и попита тихо:
– Зле ли ви е?
– О, не се безпокойте, нищо ми няма – усмихна се Жан и потисна новия пристъп на кашлица.
Това не беше съвсем вярно. От седмици страдаше от упорит бронхит. В коридорите и залите ставаше ужасно течение и всяка зима беше мъчителна.
Доктор Кесне настойчиво я съветваше да се щади, но как да послуша съвета му при това положение в Европа? "Дано по-скоро се затопли", помоли се тя – тогава кашлицата ѝ вероятно щеше да изчезне от само себе си.
Луи, неспособен да откъсне мислите си от политиката, се обърна към министрите:
– Дадох нареждане на мосю Дьо Берни и още няколко съветници бързо да подготвят проектодоговор и мога само да се надявам англичаните да изчакат още малко, преди да ни обявят война.
– Моля да ми позволите един въпрос, сир – надигна се граф Д'Аржансон. – Какво ще ни донесе договорът с Австрия? Според мен той само ще ни превърне в инструмент на австрийските интереси. Мария Терезия гори от желание да си отмъсти на Прусия.
Луи го погледна намръщено.
– Мосю Д'Аржансон, новият съюз няма да се състои само от Франция и Австрия. В него ще влезе и Испания. Русия също е заинтересована от подобна връзка. Надявам се като министър на военните дела да проумеете един много важен факт: изолирането на Англия от другите велики сили е решаващо предимство за нас.
Д'Аржансон кимна мълчаливо. Жан го наблюдаваше внимателно. Графът се противеше на предстоящия съюз с Австрия не по политически причини, а защото беше убеден, че идеята е дошла от нея. Това я вбесяваше. Отдавна ѝ беше омръзнало да понася враждебността му. След края на заседанието тя отиде при него.
– Съжалявам, мосю, но съм длъжна да ви напомня, че служите на краля като министър и би следвало да го подкрепите, а не да поставяте под въпрос решението му заради лични мотиви. Днес изчерпихте търпението на Негово Величество! – заяви тя с остър тон.
В първия миг Д'Аржансон не повярва на ушите си. Метресата на краля си позволяваше да му говори, все едно ѝ е подчинен! Очите му едва не изскочиха от орбитите.
– Нямате право да ме поучавате, мадам! – процеди през зъби той, завъртя се рязко и излезе от залата.