Жан го проследи с мрачен поглед и въздъхна. За съжаление граф Д'Аржансон се бе превърнал във втори Морпа. Докога щеше да се бори с проклетите придворни? Щом изчезнеше един от неприятелите ѝ, веднага се появяваше друг.
На 1 май 1756 г. Франция и Австрия обявиха официално сключването на отбранителен съюз. Както можеше да се очаква, Фридрих II и Джордж II реагираха с възмущение. Англия официално обяви война на Франция, независимо че тази война бе започнала още преди месеци. В отговор на отхвърления ултиматум Луи вече бе изпратил към Майорка ескадра военни кораби под командването на херцог Дьо Ришельо.
– Бог да пази вас и Франция, маршале – пожела му на сбогуване Жан и се усмихна ослепително. Херцогът се поклони галантно.
Ришельо завладя острова без особени усилия, ала кралят така и не можа да се порадва на победата. Само след два месеца във "Версай" пристигна вест, че Фридрих II изненадващо е нахлул в Саксония. Пак без да обяви война.
Дофината, саксонска принцеса, със сълзи на очи умоляваше краля да помогне на семейството ѝ. От родината ѝ идваха потискащи новини. Лайпциг и Дрезден паднаха в ръцете на неприятеля и Саксония капитулира.
Луи изпълни молбата на снаха си. Армия от 24000 души потегли на изток. Войната обхвана и континента.
Чувството присъстваше постоянно. По-силно дори от подаграта го мъчеше гризяща омраза. Граф Д'Аржансон жадуваше да унищожи маркизата. На всяка цена. Личните му мотиви отдавна бяха отстъпили на заден план. Беше убеден, че прогони ли омразната фаворитка, ще окаже голяма услуга на Франция. Кралят беше слаб и позволяваше на тази жена да го манипулира. Ужасяващият съюз между Франция и Австрия го бе показал от ясно по-ясно. Политиката на "Версай" се правеше в будоара на метресата, която се опитваше да компенсира липсата на услуги в леглото.
"Достатъчно дълго чаках", повтаряше си граф Д'Аржансон. През последните седмици понасяше мълчаливо въздържаността на краля, понесе дори публично унижение от страна на маркизата. Тя посмя да го поучава, сякаш е глупав хлапак! Но сега моментът бе настъпил. Народът мразеше кралската метреса по-силно от всякога. За да финансира военните действия, кралят отново въведе военен данък. Парламентът се възпротиви, народът се разбунтува. Луи покани магистратите във "Версай" и несдържано им заповяда да подпишат наредбата за данъка. Парламентаристите бяха принудени да се подчинят.
Д'Аржансон знаеше, че кралят е много обезпокоен от вътрешнополитическото напрежение. Като си помисли какво съдържа папката, която носеше подмишница, той се усмихна злобно. Щом прочете докладите, кралят ще се разтревожи още повече. В качеството си на министър на град Париж той имаше задължението да информира монарха, че собственият му народ мрази маркизата и я обвинява за мизерията в страната. Подобни настроения лесно можеха да се превърнат в заплаха за краля и той щеше да се постарае да намекне на Негово Величество какъв е единственият изход от ситуацията.
В кабинета си кралят подписваше разни книжа, донесени от принц Дьо Конти. Д'Аржансон учтиво помоли да бъде изслушан.
– Извинете ме, братовчеде, ще продължим след малко – рече кралят и принцът се сбогува с поклон. Луи остави книжата настрана и се обърна към министъра: – Значи желаете лична аудиенция, графе?
– Да, Ваше Величество.
– Е, какво има?
Граф Д'Аржансон се престори, че търси подходящите думи.
– Сир... както знаете, редовно получавам доклади от нашите парижки агенти и от главния полицейски лейтенант... От известно време настроението на народа е драстично влошено...
Кралят кимна сериозно.
– Мосю Бериер ми каза същото – лицето му помрачня. – В неведението си народът предполага, че Парламентът защитава неговите интереси, понеже отказва да увеличим данъците.
– Да, Ваше Величество, но според мен има и друга причина за недоволството сред народа.
– И каква е тя? – попита недоволно кралят и скръсти ръце.
Графът се поколеба. Съзнаваше, че всичко зависи от правилната формулировка.
– Не искам да ме разберете погрешно, сир, и ми е трудно да ви съобщавам подобни факти, но народът открай време храни... как да кажа, доста силна враждебност към маркиза Дьо Помпадур. Междувременно враждебността се е превърнала в дива омраза. – Графът се покашля смутено. – Хората осъждат прахосничеството на маркизата и я обвиняват, че унижава вашата кралица. Народът обвинява вашата метреса за своята бедност... и за предстоящата война. Хората са убедени, че именно тя ви е изтръгнала от лоното на светата ни църква и застрашава спасението на душата ви. Вижте какво пише тук!