Граф Д'Аржансон се поклони дълбоко и подаде на краля донесената папка.
Луи я прелисти и прочете по няколко изречения от тук и там.
– Но това е абсурдно – въздъхна уморено той.
Д'Аржансон кимна бързо.
– Разбира се, Ваше Величество, но пред лицето на войната настроенията на народа са изключително опасни...
Луи го погледна хладно.
– Какво по-точно искате да ми кажете, графе?
Д'Аржансон реши да рискува.
– Че ще ви е много трудно да се сражавате на два фронта, сир – отвърна той с поклон.
Лицето на краля остана непроницаемо.
– Благодаря ви за откровеността, графе. За разлика от вас обаче аз не смятам, че предстоящата война е причина да призная за истина подобни клеветнически обвинения.
Кралят кимна кратко. Аудиенцията беше приключила.
– Тази жена е в съюз с Дявола! – извика ужасено отец Демаре.
Навън духаше леден вятър и прозорците дрънчаха заплашително. Въпреки лошото време духовниците от "Версай" се бяха събрали в Париж на поредната си тайна среща. Присъстваше дори монсиньор Дьо Бомон, архиепископът на Париж, макар да беше заточен в провинцията.
Всъщност тази вечер духовниците смятаха да обсъдят папската енциклика относно практиката да се изискват изповедни билети. Отговорът на Светия отец никак не им хареса. Бомон направо побесня. Папата възлагаше на висшите духовници да се въздържат и да не говорят публично за вулата и заявяваше, че само епископите имат право да отказват последно причастие на умиращите. Свещениците не бивало да искат изповедни билети, те били длъжни да изповядат и причестят всеки човек на смъртно легло, даже да е заподозрян в янсенизъм.
Бомон прочете папската енциклика и изпухтя презрително. Светият отец явно беше слаб човек! И беше очевидно кой му е повлиял. Но какво друго да очакват, след като дори посланикът в Рим, онзи Сенвил, беше протеже на мадам Дьо Помпадур! Така съвсем естествено разговорът отново се насочи към кралската метреса.
Вътрешно кардинал Дьо Ларошфуко беше съгласен с отец Демаре. Маркизата наистина беше в съюз с Дявола! Воят на вятъра изведнъж зазвуча в ушите му като предупреждение от небето. Кралят се намираше изцяло под влиянието на метресата си. Надеждата граф Д'Аржансон да убеди Негово Величество да се откаже от маркизата също бе пропаднала. Аудиенцията на министъра беше останала без никакви последствия. Кардиналът се намръщи заплашително.
– Да бъдем честни – подхвана тежко той, – Негово Величество се е връщал в лоното на Църквата единствено в моментите, когато е заставал пред лицето на смъртта.
– Да, може би човек трябва да види ада с очите си, за да се уплаши истински, кардинале – подкрепи го убедено монсиньор Бомон и кимна многозначително.
В залата се възцари тишина. Двамата висши духовници се спогледаха замислено.
62.
Небето над "Версай" висеше сиво и безутешно. Скреж покриваше моравите и голите цветни лехи в парка. Тук-там по каналите се бе образувала тънка ледена корица, студеният вятър набраздяваше тъмната водна повърхност. Зимата посрещна новата година със същото студено, недружелюбно време, с каквото се бе сбогувала и със старата. Във всички печки и камини в двореца гореше буен огън, но не успяваше да прогони студа. Високите коридори и официалните зали оставаха необитаеми. Само в малките частни апартаменти на краля беше горе-долу поносимо. Луи не смееше да отмени церемониите по ставането и лягането в кралската спалня, затова реши да се премести за няколко дни в "Трианон" – малкия дворец в другия край на парка. Кралското семейство щеше да го придружи. Щяха да живеят малко натясно, но поне щеше да им е топло.
Следобеда Луи повика сина си в частния кабинет във "Версай", за да поговорят за положението в Европа, а после посети дъщеря си, мадам Виктоар, която лежеше с тежка настинка.
Към пет и половина, придружен само от дофина, следван от личната си охрана и капитана на кралските гвардейци, Луи слезе по стълбата в парадния двор. Каретата, която щеше да го отведе в "Трианон", го очакваше. Вече се стъмняваше и кралят зиморничаво се загърна в дебелата си наметка.
Шпалир от швейцарски гвардейци осветяваше пътя му. Зад тях се бяха събрали десетина любопитни, но Луи не им обърна внимание.
Нито кралят, нито придружителите му забелязаха мъжа в кафяво палто с дълбоко нахлупена шапка, застанал сред хората.
Луи почти бе стигнал до каретата, когато изведнъж забеляза движение отляво. Едра фигура се промуши между слисаните гвардейци, удари охранителя, който вървеше на крачка от господаря си, и се хвърли към монарха. Всичко стана за секунди. Луи усети само как нещо остро се заби в хълбока му. Ударът беше силен и той се олюля. Пое шумно въздух и се огледа за помощ.