7.
Мъжете от малката компания, събрала се за вечеря, станаха от масата в най-добро настроение. Граф Дьо Сакс беше отличен домакин и вечерите му бяха прочути.
Херцог Дьо Ноай се обърна към братята Пари:
– Хайде да изпием още по чаша, господа, преди да се присъединим към другите и да проиграем и последните си ливри – предложи старият маршал с мека насмешка към останалите гости, които бързаха да заемат местата си около игралната маса. После дискретно посочи с глава към близкото сепаре.
– С удоволствие, маршале – отвърна Пари дьо Монмартел. Очакваше да научи новини от "Версай".
Влязоха в малко помещение със стени, облепени с тъмночервено платно. Маршалът се увери, че вратата е добре затворена, и се обърна към двамата мъже. Върху масичката в ъгъла имаше чаши и гарафа с вино.
– Бел-Ил е приключил преговорите – съобщи той и наля вино. – Франция ще сключи съюз с Прусия.
– Слава Богу, че Прусия е избрала нас, а не Англия. Новината е добра – зарадва се Пари дьо Монмартел.
– Наистина – съгласи се херцог Дьо Ноай.
Отметна жакета си, за да се настани на тапицираното с копринено кадифе кресло, и сребърната дръжка на сабята му блесна. През последните години движенията му бяха станали по-бавни, но въпреки своите 63 години маршалът си оставаше забележително активен. Двамата с кардинал Дьо Фльори все още бяха най-влиятелните личности в Двора.
Братята, които бяха останали прави от уважение към ранга на маршала, си размениха кратък поглед.
През май Франция бе сключила съюз с Испания и Бавария, но едва сега, след съюза с Прусия, войната бе окончателно решена. Както бе предсказал граф Дьо Сакс, Франция не остана настрана от битката за власт, която бушуваше в Европа. Младите, войнствени придворни горяха от желание да влязат в битка с вечните врагове на Франция – Австрия и Англия, – за да извоюват чест и слава. Братята Пари обаче се интересуваха единствено от печалбите, които им обещаваше войната. Ако се справят добре, ще утроят богатството си, а може би и ще го учетворят.
– Предполагам, че Бел-Ил се стреми да обедини френските армии с войската на баварския курфюрст - подхвана Пари Дюверни; той вече обмисляше как ще осъществят снабдяването на армията.
– И аз мисля така – потвърди Дьо Ноай, завъртя кристалната чаша в ръцете си и отпи глътка вино.
От салона долитаха смехове и високи женски гласове. За да достави радост на гостите си, мосю Дьо Сакс редовно канеше на вечерите си красиви момичета от операта.
Херцог Дьо Ноай погледна изпитателно братя Пари.
– За военната кампания ще са необходими много пари – отбеляза тихо той.
Пари дьо Монмартел с нетърпение очакваше да се стигне до тази тема.
– Това няма да ни затрудни, маршале.
През последните месеци тримата братя бяха работили упорито, за да активизират мрежата си от капитали из цяла Европа и да съберат необходимите пари, за да финансират войната на краля.
– Не само аз се радвам да го чуя – отвърна многозначително маршалът и след кратка пауза добави: – Негово Величество разчита на вас.
– Почетени сме – придворният банкер учтиво склони глава.
По лицето на херцога се плъзна усмивка.
– Да пием за новите съюзници на Франция – вдигна чашата си той.
– За коалицията и за победата – допълни Пари Дюверни.
Тримата мъже чукнаха чаши и пиха до дъно.
Точно тези цветове обичаше. Светлосиньо като безоблачно небе, в което се пречупва първият плах слънчев лъч. Светлорозово – напомняше ѝ за първите розови пъпки в Жарден Роял. И пастелно зелено. Тя плъзна пръсти по блестящата материя и се наслади на усещането от допира на хладната, гладка коприна. После решително се обърна към модистката, която я наблюдаваше с очакване.
– Искам тези платове. Ще взема и бялата китайска коприна, и кадифето с цвят на шампанско.
Мадам Бонар я погледна стреснато и поклати глава.
– О, мадам, не може така! Тези цветове са за лятото.
– Знам. Въпреки това ще ги взема.
– На вашия тен ще отиват повече силните тонове – опита се да я убеди модистката, макар да знаеше, че своенравната ѝ клиентка няма да отстъпи.
И преди я беше довеждала до отчаяние. Мадам настояваше да шият бонетата ѝ съвсем мънички, за да не закриват косата ѝ – а всяка почтена жена знаеше, че главата трябва да е изцяло покрита и рюшчето да стърчи поне на няколко сантиметра.
– Искам тези платове – повтори Жан и отново се учуди на самочувствието си, придобито след женитбата.
Началната ѝ несигурност от факта, че вече разполага със собствени пари, които да харчи според желанията и представите си – защото мосю Льо Норман дьо Турнем ѝ обясни, че новото ѝ положение на омъжена жена, съпруга на откупчик на данъци, я задължава да показва богатството си, – много бързо отстъпи място на точна представа какво иска и какво може да си позволи. И тя държеше да задоволява желанията си.