Кралицата скръсти ръце и вдигна поглед към амвона. Кардинал Дьо Роан проповядваше пламенно.
Придворните, застанали прави зад краля и кралицата, се размърдаха. Чу се шепот, даже сподавен смях. Мария Лешчинска се обърна възмутено. Херцог Дьо Ришельо преспокойно си играеше с пръстена си и даже имаше нахалството да се прозява!
– Все едно какви сме на земята – проехтя гласът на кардинала и строгият му поглед се устреми към лицето на краля, – Божият меч ще посече онези, които съгрешават и се осмеляват да престъпват заповедите Му.
12.
Кехлибарената течност се оказа точно толкова прекрасна, колкото му обещаваха. Маркиз Дьо Пюизиол примлясна доволно и отпи голяма глътка коняк. Лицето му, винаги леко подуто от пиене, порозовя. Доволен, той остави чашата на масата и прие менителницата, която домакинът Пари дьо Монмартел му подаде през масата. Намираха се в синия салон на двореца "Брюноа".
– Принцеса Дьо Конти ви дължи благодарност! – Маркизът удостои придворния банкер и брат му Пари Дюверни с любезна усмивка. – Тя, разбира се, е убедена, че случилото се ще бъде запазено в най-строга тайна.
– Но това е естествено, маркизе – увери го Пари дьо Монмартел.
– Е, как върви животът във "Версай" след смъртта на херцогиня Дьо Шатору? – попита небрежно Пари Дюверни.
Маркизът махна пренебрежително.
– Ужасно. Кралят се е обкръжил с клирици, които му обясняват, че метресата му е починала заради общите им грехове. Негово Величество отново е нападнат от старите си депресии. – Дьо Пюизиол отпи голяма глътка коняк и въздъхна сърцераздирателно. – Отменени са всички забавления. Придворните се надяват сватбата на престолонаследника да върне краля към живота, но кой знае...
– О, баловете по случай венчавката на дофина със сигурност ще успеят да отклонят вниманието на краля от преживяното през последните седмици – подхвърли Пари дьо Монмартел.
Дьо Пюизиол остави празната чаша.
– Намеквате да ви предоставя покана за бала с маски ли? Няма да се уреди лесно.
Придворният банкер се засмя тихо.
– Ние изцяло разчитаме на вас, уважаеми маркизе. Сигурен съм, че ще направите всичко възможно.
Пари дьо Монмартел не се съмняваше, че ще получат желаната покана. Маркизът знаеше какво им дължи.
– Още една глътка коняк, мосю Дьо Пюизиол?
Жан, коленичила на пода, следеше с усмивка как дъщеря ѝ енергично се опитва да се опре на ръце, за да вдигне главичката и гърдите си.
– Много добре се справяш, съкровище!
Александрин се засмя. Вече беше на шест месеца и се завърташе от гръб на корем с учудваща бързина.
– Още малко и ще започне да пълзи – заяви уверено кърмачката.
Жан кимна. Часовете, прекарвани с Александрин, бяха най-ценните в живота ѝ. Малкото момиче, което с всеки ден ставаше все по-красиво, беше цялата ѝ гордост.
Най-после тя се възстанови от тежкото раждане и от няколко седмици се опитваше да живее предишния си живот. Участваше в театрални представления, канеше гости в салона си, даваше вечери, организираше празненства, прекарваше по няколко дни седмично в Париж, за да ходи на покупки и при модистката и да участва в светския живот. Въпреки разнообразните развлечения беше създала в живота си известен ритъм и се стараеше да го спазва.
Вече знаеше за смъртта на херцогиня Дьо Шатору през декември. Цял Париж говореше за края на красивата, високомерна метреса. Това стана повод Жан да си спомни отново срещата с краля.
Тя остана много изненадана, когато Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се явиха в "Етиол" и ѝ връчиха покана за бал с маски във "Версай".
Жан загуби ума и дума от щастие. Всеки в Париж мечтаеше да присъства на този бал – едно от малкото забавления, където допускаха не само придворната аристокрация, но и хора от буржоазията. Изпълнена с радост, тя помилва поканата.
– Нима ще отида във "Версай"? И ще танцувам на бала с маски? – Лицето ѝ грейна. – Наистина ли поканата е за мен?
Двамата ѝ посетители кимнаха усмихнати.
В следващия миг радостта на Жан се изпари. Тя остави поканата на масата и сведе глава.
– Шарл никога няма да ми разреши да отида – пошепна нещастно тя.
– Спокойно, скъпа, той няма да е тук. Още днес тръгва за Прованс. Има да урежда важни сделки – отговори с необичайна бързина Льо Норман дьо Турнем.