Луи се протегна доволно и всички погледи се насочиха към него. Беше свикнал с това и не се притесняваше. Обърна се към придворните и те побързаха да сведат глави. Погледът му падна върху първия камерхер и капитана на кралските гвардейци. Бедничките, изглеждаха доста уморени!
– О, мосю Дьо Ришельо и мосю Д'Айен! Прекарали сте приятна вечер, надявам се?
Всички придворни се обърнаха към двамата. Ришельо и Д'Айен се усмихнаха и наклониха глави в знак на съгласие.
– Твърде приятна, Ваше Величество – отговори херцог Д'Айен, а Ришельо допълни: – Даже забавна.
Луи кимна и се ухили едва забележимо. Първият гардеробиер и първият камериер му помогнаха да свали нощницата.
Един лакей му подаде влажна кърпа. Луи обърна голите си гърди към златния леген и придворните видяха по гърба му няколко червени драскотини.
В продължение на секунди в спалнята цареше пълна тишина. Много скоро обаче придворните се овладяха. Само един малък паж продължи да зяпа с отворена уста гърба на краля. Льо Бел го смушка сърдито в ребрата и момчето засрамено сведе глава. Липсата на самообладание говореше за лошо възпитание!
Луи се престори, че не е забелязал реакцията на придворните. Дофинът побърза да му подаде чиста риза и церемонията продължи.
След около час кралят влезе в Огледалната зала, обкръжен от четирима гвардейци и следван от участвалите в церемонията придворни. За всички беше ясно, че е в чудесно настроение. След няколко крачки Луи повика със знак херцог Д'Айен.
– Ваше Величество?
– Мосю Д'Айен, позволявам ви да не присъствате на месата, но в замяна искам да изпълните малка поръчка. – Докато кимаше дружелюбно на кланящите се придворни в залата, кралят пошепна в ухото на своя капитан: – Искам да отидете в Париж и да я доведете тук.
Херцог Д'Айен веднага схвана за кого говори кралят и се вцепени от изненада.
– Но, Ваше Величество, не можете да... Ще стане чудовищен скандал!
Кралят го погледна строго. Дори на капитана на гвардейците не бе позволил подобна дръзка реплика.
– Нима смеете да ме поучавате, мосю Д'Айен?
Младият мъж бързо поклати глава.
– Не, разбира се, Ваше Величество. Простете ми! – поклони се дълбоко и понечи да отстъпи назад.
– Тогава направете, каквото ви казах. Хайде, вървете, какво чакате!
16.
И през деня гледката на двореца беше повече от впечатляваща. През портите влизаха и излизаха десетки хора. Потокът никога не секваше. Още отдалеч се виждаше пъстра смесица от ездачи, карети, екипажи и носилки.
Каретата мина през просторния преден двор, където се разхождаха кралски гвардейци, а търговци кресливо предлагаха стоките си, влезе във втория двор и спря пред дясното странично крило.
Херцог д'Айен, който бе мълчал през целия път, се обърна мрачно към Жан:
– Препоръчвам ви да пуснете воала пред лицето си. Негово Величество няма интерес да ви познаят.
Жан кимна, без да се впечатли от обидния му тон. Свали от шапката си плътния дантелен воал и закри лицето си.
Лакей отвори вратичката. Херцог Д'Айен слезе пръв и ѝ подаде ръка. Двамата влязоха през един от страничните входове на двореца.
Никой не забеляза дребния мъж, застанал в другия край на мраморния двор, който проследи сцената с будно внимание. След като херцогът и придружителката му влязоха и вратата се затвори зад тях, мъжът повика с властен жест един от мотаещите се из двора пажове.
– Иди при кочияша и попитай откъде идва каретата с херцог Д'Айен – заповяда той и пъхна една монета в шепата на момчето. Пажът се поклони и хукна към другия край на двора.
В заседателната зала присъстваха всички членове на Държавния съвет. Министрите и държавните секретари стояха в почтителна поза около голямата маса.
Маршал Дьо Ноай хвърли бърз поглед към столовете около масата и безмълвно се помоли кралят да прояви снизходителност и да им позволи да седнат. На 65 години духът му беше буден, както на младини, но краката не го държаха както преди. Дългото стоене прав го напрягаше особено когато трябваше да съобщи не особено приятни новини.
– Е – продължи бодро той, разбрал, че днес Негово Величество няма да го покани да седне, – вече е ясно, че след смъртта на Карл VI Бавария ще се откаже от претенциите си. Синът му Максимилиан III ще признае наследството на Мария Терезия, макар и непряко.
Кралят се облегна назад в тапицираното си кресло и скръсти ръце.
– Искате да кажете, че Максимилиан ще подкрепи избора на съпруга на Мария Терезия за император на Свещената Римска империя?