Лицето на Луи омекна, но не съвсем.
– Наистина ли е само това, мадам?
Жан кимна бързо.
– Все пак ще ми позволите да отбележа, сир, че понякога се питам дали някои от тези публикации биха имали същия успех, ако не бяха забранени от цензурата – добави тя и се усмихна очарователно.
Кралят отново се слиса и Жан стреснато помисли, че е отишла твърде далеч – но в следващия миг Луи избухна в луд смях.
– Значи според вас не би било зле да си помисля дали просто да не премахна цензурата?
Каретата спря пред павилиона.
– О, сир, никога не бих се одързостила да предложа такава крайна мярка! Исках само да кажа, че именно забраната прави книгите интересни и продаваеми.
Лакеят отвори вратичката с поклон. Луи слезе и ѝ подаде ръка.
– Вероятно имате право, мадам, но се боя, че нито аристократите, нито Църквата ще приемат аргументите ви – каза той, докато влизаха в павилиона.
Въведе я в елегантен салон, издържан в зелено и златно. Големите прозорци откриваха гледка към изкуствено езеро, осветено от факли. В средата сияеше златна купа, от която струеше вода.
Двама лакеи поеха наметките им. Масата до прозореца бе сервирана за двама.
Луи се обърна към Жан с неприкрита жадност.
– Изглеждате невероятно, мадам. Май ще се изкуша днес за втори път да се лиша от храна – промълви дрезгаво той и целуна ръката ѝ.
17.
По неравния черен път трополеше прашна пътническа карета с изтощени до смърт коне, които отдавна бяха престанали да се подчиняват на камшика и едва се влачеха.
Огромните стари дъбове и кестени, гордостта на Сенар, се плъзгаха покрай прозорчето на каретата. Слава богу, скоро ще си бъда у дома, помисли си Шарл и разтърси глава, за да прогони дрямката. Всяка костичка по тялото го болеше, ризата и жакетът му бяха мръсни, едва понасяше миризмата на гнило, загнездила се в седалките на старата карета. Отказа да нощува в хановете, покрай които минаваха, защото се боеше от въшки и дървеници и копнееше по-скоро да се добере до "Етиол".
Свърши добра работа в Прованс. Уреди нещата доста по-бързо, отколкото очакваше след пространните и объркани обяснения на Льо Норман дьо Турнем. Освен дребните измами на един търговец на платове не откри признаци за нелегална търговия или укриване на данъци. Всъщност можеше да си спести цялото това дълго, уморително пътуване. Чичо му очевидно бе преценил погрешно положението в Прованс и през последните дни Шарл все по-често се питаше дали пък това не е знак, че Льо Норман дьо Турнем остарява. Облегна се на седалката и на кръглото му лице се изписа задоволство. Очакваха го само приятни неща. Скоро ще стане генерален данъчен откупчик и ще наследи цялото богатство на чичо си.
Каретата мина през едно кръстовище и зави по дълга алея, обградена от високи дървета. В края ѝ се виждаше господарският дом на "Етиол", който с ъгловите си кули почти напомняше на малък дворец.
Очевидно усетили края на изморителното пътуване, конете напрегнаха последни сили и каретата премина с гръм и трясък през портите от ковано желязо.
Шарл въздъхна облекчено и слезе. Притичалият слуга започна да помага на кочияша да разтоварва багажа, докато господарят на дома изкачваше стълбите с тежка стъпка.
Икономката Маргрет отвори входната врата и зяпна смаяно.
– Мосю Д'Етиол! – възкликна тя и направи реверанс.
Шарл кимна за поздрав. Въпреки изтощението се радваше, че вече си е вкъщи.
От големия салон почти тичешком излезе Льо Норман дьо Турнем.
– Шарл? Как така се връщате толкова рано? Очаквахме ви едва следващия месец!
– Да, да, знам, но успях да уредя работата доста по-бързо от очакваното. Справих се много добре, чичо. Вече няма за какво да се тревожите – отвърна Шарл, изтълкувал погрешно недоволството по лицето на чичо си. – Къде са Жан и Александрин? – попита той, свали прашното си палто и го хвърли в ръцете на чакащия слуга.
– Ами... От въпроса ви разбирам, че не сте получили писмото, което ви изпратих в Прованс.
Шарл поклати глава.
– Никакво писмо не съм получил. Какво се е случило?
"Това момче наистина има глуповато изражение", каза си с лек гняв Льо Норман дьо Турнем, но се овладя и с бащински жест сложи ръка върху рамото на племенника си.
– Елате, моето момче. Време е да си поговорим като мъже. – Въведе Шарл в салона и грижливо затвори вратата.