– Нима мосю не знае нищо? – попита шепнешком Мари, която се бе скрила зад икономката и следеше сцената с нарастващо вълнение. Маргрет поклати глава.
От салона долетя див вик, последван от силен трясък, и двете жени подскочиха уплашено. Мари изписка и Маргрет сърдито затисна устата ѝ.
– Е, вече разбра – заключи тихо тя.
Двете жени останаха в скривалището си. Един слуга влезе с бързи крачки в салона и след секунди излезе с угрижена физиономия.
– Излезте оттам! – извика той, щом забеляза икономката и камериерката. – Бързо донесете студена вода и ароматни соли! Мосю припадна!
Светлината на факлите се отразяваше в златото и мрамора на двореца. Херцог Дьо Ришельо хвърли замислен поглед към часовника си, чийто циферблат бе заобиколен с венец от блещукащи сапфири. Вече наближаваше девет, а стражите на вратата все още не се появяваха. Ришельо прибра часовника в джоба на жакета си и измери с бдителен поглед присъстващите придворни: херцог Дьо Ноай, принц Дьо Конти, херцог Д'Айен, граф Д'Аржансон, херцогиня Дьо Бранка, принцеса Дьо Роан, дофинът, сестрите му и още няколко дами и господа, ползващи се като него от привилегията да принадлежат към най-тесния кръг около краля. Разпределени на малки групи, те разговаряха и се шегуваха с подчертана непринуденост, събрани в Огледалната зала пред покоите на монарха.
Никой от присъстващите не би се позволил да се изложи дотам да покаже публично какви чувства го вълнуват, но Ришельо ги познаваше достатъчно добре, за да усети безпокойството им. Херцогиня Дьо Бранка се смееше прекалено често, шегите на граф Дьо Морпа бяха прекалено хапливи, а скучаещото изражение на принц Дьо Конти никак не се връзваше с напрегнатата му поза. От почти седмица кралят отказваше да вижда когото и да било под предлог, че е неразположен, ала всички знаеха на колко добро здраве се радва Негово Величество. Обяснението беше повече от ясно: кралят имаше тайна любовница. С изключение на духовниците в Двора нито един човек не се бе надявал кралят да заживее като аскет след смъртта на последната си любовница, но придворните се безпокояха от тайнствеността, с която Луи обкръжаваше новата си любима. Името на мадам Д'Етиол бродеше из коридорите и покоите на "Версай". Някои упорито твърдяха, че кралят крие именно нея, но повечето придворни се съмняваха. Да доведе в двореца жена от буржоазията – немислимо! Ришельо обаче знаеше, че слуховете отговарят на истината.
И днес херцогът отбеляза със злобно задоволство как граф Дьо Морпа вече за трети път издуха от ръкава на жакета си въображаема прашинка. Морпа беше напрегнат. Изнервен. Подчертано равнодушното му изражение не беше в състояние да измами никого. Херцогът живо си представяше как се чувства вътрешният министър при мисълта, че кралят се е влюбил точно в малката Д'Етиол. Жената, която го бе нападнала като фурия при онзи лов.
Стражите най-сетне излязоха и Ришельо разтърси глава, за да се овладее. Разговорите замлъкнаха. Всички присъстващи обърнаха глава към вратата.
– Дами и господа, днес Негово Величество не желае да приеме никого.
Събраните придворни си зашепнаха нервно. Дофинът, следван от възпитателя си мосю Дьо Бойе, решително излезе напред и понечи да мине покрай стражата, но гвардеецът му препречи пътя.
– Как се осмелявате да ми откажете достъп до покоите на баща ми? – извика Луи Станислас, надменно вирнал глава.
Стражите останаха невъзмутими.
– Простете, Ваше Височество, но кралят изрично подчерта, че днес не желае да вижда никого. Негово Величество е неразположен и иска абсолютно спокойствие!
Останал без дъх, Луи се взираше в лицето на Жан. Устните ѝ бяха полуотворени, а очите, с разширени от възбуда зеници, сияеха с тъмен блясък под светлината на свещите. Двамата лежаха на пода, върху копринен чаршаф, смъкнат от леглото.
Жан трепереше от наслада, стенеше и се извиваше под тялото на Луи. Посегна назад, за да намери опора, и преобърна едно столче. Заля я вълна от блаженство, толкова силна, че повлече всичко със себе си и светът се разтвори в нищото.
По-късно тя се надигна и се облегна на рамката на леглото. Луи положи глава върху корема ѝ и затвори очи.
Бурята на собствената ѝ страст плашеше Жан. Имаше чувството, че е дошъл потоп и е разрушил всички диги около сърцето ѝ. Удоволствието, което споделяше с краля, се засилваше непрекъснато и добиваше застрашителни размери. Вече цяла седмица тя живееше тайно във "Версай" и прекарваше нощите с Луи. Кралят идваше при нея и през деня – винаги когато успяваше да отдели час от строго разпределеното си време.