– Три хиляди френски благородници принадлежат към така наречените presentees – те могат да представят родословно дърво, стигащо най-малко до 1400-та година. Това им дава правото да принадлежат към Двора. Само хиляда от тях обаче имат привилегията да живеят във "Версай".
Дори да имаш само една малка стая е високо отличие, помисли си Жан. Придворните, не получили такова благоволение, нощуваха извън двореца. Наричаха ги малко пренебрежително galopins, защото постоянно бяха на път между двореца и градските си резиденции.
Берни разви голяма карта. Появи се същинско море от дребно написани имена, титли, гербове и преплетени родословия. Абатът посегна към дълга, полирана показалка с позлатен връх.
– Висшата аристокрация на "Версай". Най-могъщите, най-влиятелните семейства на страната. В техните вени тече най-благородната, най-чистата кръв на Франция. – Гласът му незабележимо бе добил страхопочтителен тон. – Някои от тях са роднини с кралския дом, повечето служат на Короната от поколения и участват в правителството. Те и предците им са доказали своето благородство главно чрез военни заслуги, рискували са живота си за нашата страна и за краля.
Жан се взираше замаяно в картата. Спомни си какво ѝ бе казал граф Дьо Брион в салона на маркиза Дьо Тенсен: "Няма нищо по-благородно от това да пролееш кръвта си за другите." Това беше разбирането за чест на военната аристокрация. Нейните представители гледаха с пренебрежение на купените титли на служебната аристокрация и не се притесняваха да покажат надменността си към издигналите се представители на буржоазията.
Златният връх на показалката описа дъга върху имената и титлите.
– Родовете Конти, Конде, Ноай, Роан, Лорен...
Абатът се обърна към ученичката си и почука с показалката по два дебели тома, сложени на масата.
– Ако искате да се задържите във "Версай", трябва да спазвате правилата на етикета, а за да ги спазвате, е необходимо да знаете точно кой стои пред вас. Затова ще научите титлата, ранга и връзките на всеки отделен придворен наизуст!
От уплаха Жан изпусна ветрилото си.
– На всичките хиляда?
– За начало е достатъчно. По-късно ще се запознаете и с останалите две хиляди.
Берни говореше напълно спокойно, без да обръща внимание на уплахата ѝ.
Това си беше цяла наука. Жан, естествено, не повярва на думите на абата, че е невъзможно да се подготви за няколко седмици, но сега съзнаваше колко е прав. Да, тя отдавна знаеше, че към високопоставен придворен е длъжна да се отнася с повече почитание отколкото към дребен барон от провинцията, но нямаше представа за съществуващите стотици междинни степени. За определяне ранга на съответния род имаха значение не само титлата и рангът, но и колко старо е родословното дърво, какви са връзките с други благородни семейства – например бракове с нископоставени или дори скандален месалианс, както наричаха женитбите, сключени по финансови съображения с представител на служебната аристокрация или богатата буржоазия.
Изпълнена с решимост да се справи, Жан седеше до късна нощ над книгите и се опитваше да запомни обясненията и поученията на абат Берни. Искаше да е достойна за ролята си на бъдеща метреса, но дори да успееше да запомни безбройните имена и титли, както и стотиците предписания за поведение при един или друг случай, в никакъв случай нямаше да може да приложи познанията си на практика, да се държи с надменността и елегантността, които изискваше новият ѝ ранг. Дворцовият етикет превръщаше живота на всеки човек, живеещ в Двора, в сложна хореография. Стана ѝ ясно защо придворните наричаха "Версай" се pays-ci – тази страна. Животът там беше непонятен за обикновените хора.
Докато четеше фамилните хроники под светлината на догарящата свещ, докато неуморно учеше наизуст имена и титли и отчаяно се опитваше да запамети многобройните връзки между семействата, Жан разбра, че абатът има и друга цел, а не само да я запознае с най-могъщите благороднически фамилии на франция: той искаше тя да се яви в Двора подготвена. Никой във "Версай" нямаше да приеме в Двора жена, която не произхожда от старо аристократично семейство и е получила титлата си по благоволението на краля. Жан знаеше какво я очаква, ала не се плашеше. Отдавна беше наясно, че предопределеното ѝ с раждането място не е същото, за което я е определил животът. Приемаше го като каприз на съдбата.
Много добре си спомняше как се засегна, когато преди години подслуша разговора между мадам Дьо Тенсен и мадам Жофрен. "Тя не е от нашата класа, нямаме право да я приемаме" – колко унизена се почувства след тези думи. Сякаш беше белязана. На устните ѝ заигра усмивка. Междувременно животът ѝ се беше променил до неузнаваемост. Откакто се говореше, че тя ще е новата maitresse еп titre, мадам Дьо Тенсен я посещаваше редовно, обсипваше я с комплименти и подаръци, непрестанно ѝ разказваше за брат си, кардинал Дьо Тенсен, според нея най-достойният да заеме длъжността на починалия премиер-министър Фльори.