Поклонът изразяваше всичко: какво възпитание е получила съответната личност, колко е цивилизована и образована, към коя класа принадлежи и дали е в Двора само от време на време или за постоянно. Лицата, принадлежащи към Двора, се движеха със завършена елегантност, грациозно, с игрива лекота.
Поне в това отношение ще имам полза от дългогодишните сурови уроци на мосю Гибоде, помисли си развеселено Жан, след като цяла сутрин упражнява с абата безбройните видове поклони. Крачеше със съсредоточено изражение към средата на помещението, прихващаше края на полата си, за да се поклони дълбоко на въображаемата високопоставена особа, появила се насреща ѝ. Беше убедена, че се е справила добре, но абатът поклати глава.
– Не, не, маркизо! Ако покрай вас минат кралицата и дофинът, непременно трябва да сведете поглед. Само ако мине принцеса, имате право да повдигнете глава, но съвсем леко, ето така. – И ѝ демонстрира поклона с умели движения.
Жан въздъхна. Внезапно на лицето ѝ светна кокетна усмивка.
– А как да постъпя с краля?
Берни, отдавна предал се пред очарованието ѝ, се засмя.
– Е, като се има предвид вашата специална връзка, към него също можете да вдигнете поглед. Но помнете, че ако сте на официална среща или държавна церемония, се налага да се снишите в дълбок поклон и да останете така, без да вдигате глава.
Жан му се усмихна с искрена привързаност. През седмиците, откакто абатът я обучаваше, двамата станаха добри приятели. Тя ценеше особено чувството му за хумор и умението му да не се поддава на емоциите.
– Знаете ли, абате, колкото повече научавам за етикета в двора, толкова повече расте страхът ми. Всеки ден установявам, че всъщност не знам и не мога нищо.
– Да осъзнаеш, че не знаеш нищо, е прозрение, което стои в началото на всяко истинско знание.
Жан кимна с признателност.
– Вие сте извънредно умен мъж, абате – промълви тя и с леко, едва чуто движение разтвори ветрилото си.
– Жан! Жан!
Чуха се стъпки. Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел влязоха с бързи крачки в салона. Жан ги погледна учудено.
– Току-що пристигна куриер – съобщи развълнувано пастрокът ѝ. – Нашите победоносни войски са завзели Остенде. Кралят възнамерява да се върне от Фландрия. Очакват го в Париж на 7 септември.
Сърцето ѝ направи огромен радостен скок.
– На 7 септември? Не се шегувате, нали? – Жан засия. Лицето ѝ пламна. Божичко, оставаха ѝ само две седмици! В главата ѝ зазвъняха тревожни камбанки. – Но аз още нямам наставница! Кой ще ме представи в Двора?
Пари дьо Монмартел се усмихна широко.
– О, разбира се, че имаш скъпа. Ще те представи една от най-високопоставените дами в двора. Самата принцеса Дьо Конти!
Льо Норман дьо Турнем кимна доволно.
– Точно така. Ще ви придружава и графиня Д'Естрад.
21.
Парижани ликуваха. Всички знаеха, че войната, възпламенила цяла Европа, все още не е приключила, ала редицата славни победи на френската армия, предвождана от краля, вдъхваха надежда, че вече няма съмнение какъв ще бъде крайният изход. Знамена, флагове и пъстри плакати красяха улиците. От градската порта "Сен Мартен", където късно следобед кралят коленичи пред губернатора и делегация от представители на града и прие ключовете на Париж, чак до "Тюйлери" по фасадите висяха килими, а пред къщите светеха безброй фенери и факли. Хората се блъскаха и напираха да видят своя крал, който бавно напредваше към двореца.
– Vive le roi! Да живее кралят!
– Луи!
– Vive le bien-aime! Да живее многообичаният!
Пред кралското шествие се изсипваше дъжд от цветя. Виковете и фанфарите на херолдите се смесваха с хвалебствени песни. Облечен в парадна униформа с пищна златна украса, прехвърлил върху дясното си рамо обточената с кожи кралска наметка, Луи излъчваше непобедима сила и воля. Народът бурно изразяваше възхищението си.
Кралят се усмихваше дружелюбно и кимаше наляво и надясно към множеството. Рядко се бе чувствал така свързан със своя народ както през този ден. Възторгът и въодушевлението на обикновените хора го опияняваха. Цял Париж беше опиянен. Хората разкъсваха бариерите и гвардейците, придружаващи кортежа, едва удържаха огромната тълпа. Всеки искаше поне да хвърли поглед към своя многообичан владетел.
Минаха почти два часа, докато шествието стигна до "Тюйлери".
На парадното стълбище бяха застанали кралицата, принцесите и дофината, заобиколени от придворните си дами, зад тях – море от пажове и лакеи. Завърналият се победител трябваше да бъде посрещнат с всички почести.