Студеният глас на министъра вледени кръвта на полицейския лейтенант. Уплашен до смърт, той избърза и изигра последния си наличен коз.
– Много съжалявам, графе, но имаме причини да предполагаме, че нашите агенти съзнателно са ни снабдявали с грешна информация.
Министърът презрително изкриви уста.
– Ако смятате да си спасите главата с подобни жалки обяснения, много се лъжете.
Марвил въздъхна тежко.
– Говоря ви, графе! Имаме доказателства, че братята Пари са подкупили агентите!
– И защо са го направили според вас?
– За да не може никой да повлияе на краля, преди... – полицейският лейтенант млъкна смутено. Предстоеше да каже на своя началник нещо чудовищно. Все пак изправи решително глава и съобщи: – През последните седмици мадам Д'Етиол е била обучена във всички тънкости на дворцовия етикет, за да бъде представена в Двора. По желание на краля.
Морпа мълчеше. Мина цяла вечност, преди да отвори уста.
– Сигурен ли сте? Абсолютно сигурен?
Марвил кимна.
Жан влезе в кабинета на Пари дьо Монмартел и кралският банкер се поклони церемониално.
– Добър ден, маркизо.
Жан все още не беше свикнала да я наричат така, но Пари дьо Монмартел беше човек с принципи. Откакто кралят я направи аристократка, той ѝ оказваше уважението, подобаващо на титлата ѝ, и ѝ говореше официално.
Докато наблюдаваше своята кръщелница, Пари дьо Монмартел изпитваше искрено възхищение. С каква грация прихвана светлосинята си рокля и седна на крайчеца на стола, с какъв жест остави коприненото ветрило върху масичката пред себе си. През седмиците, докато абат Дьо Берни я обучаваше на дворцовия етикет, банкерът редовно я посещаваше в "Етиол". Двамата се разхождаха в парка или вечеряха заедно и той се опитваше да ѝ опише какви хора я очакват във "Версай". Още първия ден я предупреди да се пази от придворните и от духовниците.
– Моля, не правете грешката да вярвате на усмивките и любезностите. Хората във "Версай" имат само една цел – да завоюват благоволението на краля и чрез него да се сдобият с власт и влияние.
Жан остана изумена от изобилната информация, от подробностите за хора, които кръстникът ѝ дори не познаваше лично. За първи път ѝ стана ясно, че могъществото на братята Пари не се дължи единствено на неизчерпаемите им финансови средства.
– Радвам се, че намерихте време да се отбиете за малко при мен – заговори той.
– Благосклонността на краля не е в състояние да ме накара да забравя близките на сърцето си хора. Без вас със сигурност нямаше да съм там, където съм днес. Затова съм ви вечно благодарна.
Жан говореше с искрена топлота. Отдавна беше простила на братята Пари и на Льо Норман дьо Турнем пресметливостта, с която бяха направлявали живота ѝ.
Придворният банкер се усмихна.
– Още когато бяхте малко дете, разбрах, че потенциалът ви многократно надвишава възможностите, предоставени ви от родителския дом. Оказах се прав. Утре ще бъдете представена на Двора във "Версай".
В гласа му звучеше бащинска гордост и Жан се трогна. Той стана и извади от лакираното чекмедже на писалището си продълговата кутийка. Когато отново се обърна към нея, държеше в ръка златен медалион.
– Погледнете това, скъпа. Преди много години го получих като подарък от майка си. Тя ми каза винаги когато го гледам, да си повтарям, че мога да постигна всичко в живота си, стига да го искам... Е, мама се оказа права. – Той впи поглед в лицето на младата жена. – Искам да ви подаря този медалион и да ви помоля, като го погледнете, неизменно да си спомняте тези думи.
Жан усети как очите ѝ се напълниха със сълзи. Пари дьо Монмартел застана зад нея, сложи медалиона на шията ѝ и щракна закопчалката. После отново седна. Никой от двамата не знаеше какво да каже.
– Утре ще ви представят в Двора – подхвана най-сетне кралският банкер с леко треперещ глас. – Ще станете официално maitresse еп titre на един от най-могъщите монарси в света. Стотици хора ще ви наблюдават постоянно. Ще бъдете заобиколена от завистници, недоброжелатели и интриганти. Любовта на краля ще ви пази, но другите ще ви мразят точно заради нея. Ако устоите на интригите и омразата, ще запазите за дълго почетната титла, с която ви удостоиха. Това зависи само от вас.
Пари дьо Монмартел говореше бавно, подчертавайки всяка дума.
– Затова ви моля никога, никога да не забравяте какво представлява висшата аристокрация във "Версай". Тези хора се гордеят със своята благородна кръв и са вманиачени в своята чест. За тях това е много по-важно от живота.