Жан усещаше жадните погледи на стоящите наоколо придворни. Всички чакаха да се случи нещо. Сякаш следяха дуел. Тя се почувства ужасно зле. Представянето ѝ беше унижение за кралицата на Франция. Осмели се да погледне Мария Лешчинска и погледът ѝ изрази пламенна молба за прошка. Изражението на кралицата се смекчи.
– Радвам се да ви поздравя с добре дошли в Двора, маркизо – рече тихо Мария Лешчинска. Придворните около нея спряха да дишат, за да чуят всяка дума. – Казаха ми, че се познавате с мадам Дьо Сесак?
Жан и всички в салона погледнаха кралицата с неприкрито изумление. Придворните очакваха кралицата да се отърве от натрапницата с едно-две кратки изречения. Никой не бе и помислил, че ще заговори за мадам Дьо Сесак, една от малкото аристократки, с които Жан се познаваше от детските си години. Това беше необикновена проява на отзивчивост, граничеща почти с благоволение.
Жан се почувства облекчена и се зарадва.
– Да, Ваше Величество, много съм щастлива, че дамата ми позволи да се присъединя към приятелите ѝ.
Кралицата кимна.
– Наскоро имах удоволствието да се запозная с нея в Париж. Очарователна личност. Надявам се, че е добре?
– Слава богу, мадам се радва на добро здраве и ще е много щастлива да узнае, че сте се поинтересували за нея, Ваше Величество.
– Хубаво го казахте.
Кралицата пренебрегна невярващите погледи на придворните, които следяха разговора им. За момент очите на двете жени се срещнаха и Жан изпита дълбоко уважение към френската кралица.
– Е, мадам, надявам се животът във "Версай" да ви хареса – заключи кралицата и ѝ кимна в знак, че разговорът е приключил.
– Благодаря, Ваше Величество. Уверявам ви в своята най-дълбока почит и ще се постарая да ви се понравя – отговори тихо Жан и безмълвно се закле никога да не забрави достойното поведение на Мария Лешчинска при първата им среща.
Жан направи дълбок поклон и дясната ѝ ръкавица падна на пода. Принцеса Дьо Конти побърза да я вдигне, докато Жан бавно се изтегляше към изхода на салона.
Щом маркизата изчезна към Огледалната зала, придворните си зашепнаха възбудено.
– Невероятно! Кралицата размени поне осем изречения с тази личност...
– Е, и какво от това? Всички знаят, че тя е жалка буржоазка с най-обикновена кръв и ще си остане такава – изкоментира женски глас, достатъчно висок, за да го чуе и Жан.
Мина цяла вечност, докато настъпи вечерта и двамата най-сетне останаха сами. Луи я прегърна нежно.
– Представянето ви беше много впечатляващо, мадам.
Жан се усмихна, ала в следващия миг лицето ѝ помрачня.
– Кралицата беше много мила – промълви нерешително тя.
– Наистина ли? – попита с безразличие Луи, впил поглед в неглижето ѝ.
Жан понечи да каже нещо, но той сложи пръст върху устните ѝ.
– Затворете очи!
Тя се подчини и Луи бавно свали халата от раменете ѝ. Когато остана гола пред него, Жан усети горящия му поглед и лицето ѝ пламна. Дишането ѝ се ускори. Ръцете му се плъзнаха по кожата ѝ и окачиха на шията ѝ нещо хладно и тежко.
Тя посегна инстинктивно да го пипне и отвори очи. Видя невероятна огърлица от сапфири и диаманти във филигранен обков.
– О, сир, прекрасна е! – пошепна възхитено тя, докато се оглеждаше във високото огледало.
Кралят застана зад нея и я прегърна.
– Затова ви подхожда – пошепна той и я целуна по тила.
23.
Суров вятър гонеше първите есенни листа по паважа пред двореца "Роан". Нощта се спускаше бързо и факлите, окачени от двете страни на обкованите с желязо входни врати, вече бяха запалени. Трепкащите пламъци осветяваха великолепния парижки дворец и десетките спрели пред входа карети с гербове и кръстове.
На втория етаж, в осветения от десетки свещи работен кабинет на кардинал Дьо Роан, шестима духовници седяха около дълга дъбова маса.
Монсиньор Дьо Винтимил, старият епископ на Париж, обърна прорязаното си от дълбоки бръчки лице към кардинал Дьо Роан.
– Значи наистина е била представена в Двора?
Кардиналът, достоен старец с червено кепе и рядка бяла коса, кимна.
– Да, Негово Величество не се посвени да я направи своя официална метреса.
В гласа му се долавяше дълбоко съжаление, че смъртта на предишната метреса очевидно не е била достатъчно убедителен Божи знак, за да отвърне Негово Величество от греха и да го върне в правия път.
Монсиньор Бойе, който седеше насреща му, се намеси възмутено:
– Няма да търпим толкова очевидно нарушаване на законите на Светата църква! Това е публично обявяване на връзка между двама души, престъпили брачните клетви!