– Прав сте, не можем да търпим – съгласи се мрачно кардиналът, без обаче да изрази всеобщото мнение. След случилото се преди година в Мец, когато кралят очакваше да умре и тогавашният му изповедник поиска от него да се разкае, принуди го да изгони метресата си от града и настоя публично да признае греховете си, Луи се отнасяше към клира с нарастваща хладина и духовниците се стараеха да бъдат много предпазливи в опитите си да му оказват морално влияние. Всички добре помнеха как Луи, след като противно на очакванията оздравя и се върна в столицата, моментално уволни своя пръв изповедник и назначи на негово място кардинал Дьо Роан. За съжаление обаче монсиньор Бойе беше напълно прав – Църквата не можеше да остане безразлична към факта, че Негово Величество върши двоен грях, защото метресата му беше омъжена жена. Бяха длъжни да заклеймят двойното прелюбодеяние.
Кралският изповедник отец Перюсо замислено поклати глава.
– Още не мога да повярвам, че кралят е толкова заслепен от страстта си към тази жена. Да я издигне над класата ѝ, предопределена от Бога – това е нечувано!
Кардиналът кимна и се обърна към Бойе:
– Как се чувства Негово Височество дофинът?
– Честно казано, Луи Станислас е дълбоко обезпокоен – отговори свещеникът, не само възпитател на престолонаследника, а и религиозен наставник на принцовете и кралицата. Бойе огледа многозначително събралите се и продължи: – Дофинът ни моли да повлияем върху краля с цялата си строгост, за да го върнем обратно в лоното на семейството му и Светата църква.
– Простете, господа, но според мен придаваме прекалено голямо значение на едно обикновено увлечение – намеси се архиепископ Дьо Ларошфуко. Едва 44-годишен, той беше най-младият сред присъстващите, но понеже наскоро го назначиха за френски посланик във Ватикана, беше равен по власт на най-висшите духовници в страната. – Като имаме предвид произхода ѝ, можем да очакваме тази жена да не успее да се задържи дълго в двора. – В гласа му звучеше пренебрежение. – Убеден съм, че кралят много скоро ще се почувства неловко от поведението ѝ.
– Надявам се да излезете прав – промърмори мрачно Бойе.
Всички погледнаха въпросително към кардинала. Само той имаше право да вземе решение.
Кардинал Дьо Роан стана и направи няколко крачки около масата. Спря пред голямата картина на стената, изобразяваща Апокалипсиса, и се взря във всепоглъщащия адски огън, над който се носеха ангели. Надежда за спасение. Бог ще накаже само грешниците. Колко пъти беше проповядвал по тази тема. Обърна се към присъстващите и кимна мрачно.
– Смятам, че нашият дълг изисква внимателно да разясним на Негово Величество последствията от неразумното му поведение.
Някакъв шум от далечината изтръгна Жан от дълбокия сън. Без да се събуди напълно, тя усети как Луи я привлече към себе си. Тялото му излъчваше благотворна топлина и закрила. Тя го чу да мърмори нещо и се сгуши в него, готова отново да потъне в царството на сънищата. Точно тогава чу непознат глас.
– Сир! Най-покорно моля за прошка, че ви будя, но е време.
Жан се събуди изведнъж и отвори очи. Камердинерът Льо Бел стоеше пред леглото със свещник в ръка, а зад него се виждаше камериерката, която го бе пуснала да влезе.
– Простете, сир, но вече е седем.
Луи също се събуди и се надигна сънено.
– Довиждане, мадам. – Целуна Жан по челото, навлече нощницата си и мушна ръце в ръкавите на халата, който Льо Бел държеше. Камердинерът явно бе свикнал да вижда господаря си гол, защото дори не трепна.
Луи се прозя и излезе в коридора. Двама пажове с факли му осветиха пътя. Слязоха по широко стълбище, минаха по дълъг коридор и влязоха в кралските покои през странична врата. Луи отиде в спалнята си и легна в кралското легло. Льо Бел побърза да дръпне завесите. За момент кралят се изкуши да заспи отново, ала преддверието положително беше пълно с придворни, очакващи събуждането му. В последно време спеше малко, но пък се чувстваше по-добре отвсякога. На лицето му изгря усмивка.
– Да започваме – нареди той с висок глас.
– Веднага, Ваше Величество!
Кралят чу как Льо Бел прекоси помещението и отвори двукрилата врата. Избраните придворни влязоха в спалнята. Две ръце отвориха завесите. Появи се главата на херцог Дьо Ришельо.
– Добро утро, сир – поздрави първият камерхер и направи дълбок поклон. – Надявам се Ваше Величество да си е починал добре.