Жан се засмя и протегна ръце към тях. Кученцата заскачаха въодушевено и се опитаха да близнат лицето ѝ. После се сгушиха в скута ѝ и притихнаха.
– Е, мадам – обади се Луи, проследил сцената с нежна усмивка, – очевидно и кученцата веднага се поддадоха на чара ви... като мен.
Ришельо, Д'Айен и граф Дьо Коани си размениха многозначителни погледи.
Двамата прекараха в "Шоази" няколко романтични дни. Жан дишаше леко и почти забрави униженията в двора. С Луи се разхождаха из парка, ловуваха, излизаха с лодка, правеха си пикник и се любеха.
Жан беше благодарна на Луи, че е избрал тъкмо такава обстановка за първите дни, след като стана негова официална метреса. Той очевидно се стараеше да ѝ помага, докато тя свикне с новата си роля, и това я изпълни с любов към него.
Освен че се забавляваше и си почиваше, Луи отделяше по няколко часа на ден за държавните дела. Всеки ден от "Версай" специално пристигаха министри и членове на Държавния съвет, за да обсъждат текущата политика. Или Луи се затваряше в кабинета си, четеше документи и доклади от агенти и посланици.
Почти винаги след това кралят ставаше сериозен и замислен и всички присъстващи усещаха невидимата стена, която го разделяше от тях.
Жан бързо разбра, че тази негова характерна черта представлява дълбокото, същинското ядро на неговата личност.
– Размишлявате за войната, нали? – попита го тя един ден, докато се разхождаха само двамата покрай оранжерията, а той бе особено потиснат.
Луи кимна.
– Боите ли се от бъдещите сражения?
Той поклати глава.
– Не, по-скоро съм наясно, че Войната за австрийското наследство няма да се реши единствено със смелост и чест. Това ме потиска. Твърде много политически центрове, интереси и партии определят събитията.
– Ала равновесието в Европа не позволява на Франция да остане настрана от войната, нали? – попита Жан. Тя много отдавна следеше европейската политика и военните действия, а и слушаше внимателно разговорите на финансистите, посещаващи дома ѝ.
Луи я погледна учудено.
– Да, права сте! – Спря и улови ръката ѝ. – да не си разваляме хубавите дни с тази неприятна тема.
– Нищо не би могло да развали красотата на тези дни, прекарани във вашата компания – отговори тя, без да откъсва поглед от него.
Следобед ловната компания се разпръсна из гората. Кучетата бързо уловиха следи от дивеч и много скоро обзетите от ловна треска придворни препуснаха в галоп по горските пътеки. Листата на дърветата, обагрени в червено и златно, грееха под есенното слънце. Жан чу сигнал на ловен рог, пришпори коня си и прескочи паднало дърво. Копитата на едрия кафяв кон вдигнаха вихрушка от листа. Вятърът развя полите ѝ, тя стисна здраво юздите и продължи да препуска. Не обичаше особено лова – мразеше да убива животни, но свежият въздух, ездата и скоростта я опияняваха.
Ловният рог заглъхна и тя се постара да забави темпото. Искаше да чуе от коя посока идва кучешкият лай. В този миг забеляза, че конят ѝ куца с предния ляв крак. Спря веднага и скочи на земята. Жребецът изпръхтя.
– Няма нищо, моето момче – успокои го тя и го помилва по врата. Стисна здраво юздата и посегна към копитото на коня.
На пътеката се появи кралят, възседнал любимия си бял жребец. Веднага разбра какво се е случило и скочи от седлото, за да ѝ помогне.
– Дайте на мен!
Наведе се и с няколко умели движения махна от подковата острото камъче, причиняващо болка на жребеца.
– Благодаря ви, сир. Съжалявам, че изгубихте преднината си заради мен.
– Искам обезщетение – засмя се той. Очите му засвяткаха.
Жан се облегна на близкото дърво и му поднесе устните си.
Двамата се целунаха страстно и той я притисна към стъблото. Тя вдъхна с наслада тръпчивия му аромат, смесен с миризмата на влажната есенна шума, и дишането ѝ се ускори. Луи разкопча жакетчето ѝ и плъзна ръце към гърдите ѝ.
Луи продължи да я милва, но лаят на кучетата и ловните рогове изведнъж се засилиха. След минута се чу тропот, после пращене и от гъсталака изскочи грамаден елен, обзет от паника. Двамата се отдръпнаха стреснато и еленът профуча само на метър от тях.
Луи се засмя и се отдели от Жан.
– Простете, мадам, но този елен ме предизвика и трябва да го накажа.
Без да се бави, кралят възседна коня си, прати на Жан въздушна целувка и се впусна да преследва елена. Тя се засмя, махна му за довиждане и започна да закопчава жакетчето си. По едно време си даде сметка, че някой я гледа, и се обърна стреснато.