Между дърветата видя самотен ездач. Херцог Дьо Ришельо! Жан нямаше представа откога стои там и я наблюдава. Усети как се изчервява и се ядоса на смущението си. Мъжът се поклони подигравателно.
– Маркизо.
– Херцоже. – Жан го погледна ледено.
Той очевидно се забавляваше.
– Ако позволите да отбележа, маркизо, признавам, че досега съм ви подценявал във всяко отношение.
Ришельо се изсмя тихо, кимна и препусна през гъсталака след краля.
Жан изпита желание да хвърли нещо по него и едва се овладя. Май започваше да го мрази. Надменността му беше повече от непоносима. Все по-трудно ѝ ставаше да се владее в негово присъствие. За нещастие кралят го ценеше твърде много и не би го отдалечил от себе си. Тя въздъхна примирено, помилва коня, възседна го и продължи бавно по пътеката.
На известно разстояние се чуваше възбуденият лай на кучетата. Ловните рогове промениха сигналите. Очевидно еленът бе обкръжен.
Жан стигна последна до полянката, където се бе събрала ловната компания. Десетки пажове, ротимистри и придворни тичаха насам-натам. Лакеите вече издигаха палатки и приготвяха масите за обяд.
Един паж дотича и ѝ помогна да слезе от коня. Жан огледа с интерес пъстрата бъркотия от хора, коне и кучета. Точно срещу нея стояха дофинът и двете му сестри – принцесите Анриета и Аделаида. Жан направи грациозен реверанс.
Тримата я измериха с хладни погледи и безмълвно ѝ обърнаха гръб.
Жан се изчерви до корените на косата. Придворните, застанали наблизо, я зяпаха нахално, а граф Дьо Морпа и принц Конти се усмихнаха злобно.
25.
Напуснаха "Шоази" в началото на октомври. Както всяка есен, Дворът се премести за няколко седмици във "Фонтенбло". За хората от обкръжението на краля годината имаше свой специфичен ритъм. Луи пътуваше много и прекарваше във "Версай" не повече от половин година. През останалото време се местеше от държавната резиденция в някой от дворците "Марли", "Сен Жермен", "Шоази", "Шантили" или "Мюет". В началото на лятото обикновено отиваше в Компиен, а през есента – във "Фонтенбло". Такава беше традицията, установена от предците му, и той я спазваше. Френските крале от векове обикаляха страната с двора си.
Смяната на местожителството от "Версай" във "Фонтенбло" всеки път се планираше и организираше седмици наред. Част от инвентара се товареше на кораби, друга част се транспортираше с коли. Навсякъде, където минаваше, внушителният керван привличаше хиляди любопитни.
Луи и Жан отново бяха обкръжени от безброй хора – макар че дворът във "Фонтенбло" беше по-малък от Версайския, заедно с кралското семейство пътуваха повечето придворни, министрите, държавните секретари, кралските чиновници и безброй лакеи, пажове и друг персонал.
Както във "Версай", Жан бе настанена в бившите покои на херцогиня Дьо Шатору. Тя ходеше редовно на църква и редовно посещаваше кралицата. За нейно облекчение Мария Лешчинска приемаше визитите ѝ с любезна снизходителност. Иначе Жан се стараеше да се държи възможно по-далеч от Двора и се явяваше пред повече хора само когато придружаваше краля.
Амбицирана да научи всичко за живота в Двора, тя продължаваше уроците си с абат Дьо Берни и неуморно упражняваше безбройните нюанси и степенувания в дворцовия церемониал. Беше се заклела никога повече да не допусне унизителните грешки от първите дни.
Стараеше се да не забелязва високомерното отношение на придворните и децата на краля. Държеше се с неизменна учтивост към всеки човек в двора и се правеше, че не забелязва как говорят за нея зад гърба ѝ. Знаеше, че придворните тайно се обзалагат кога Луи ще я изостави. Особено придворните дами, надявали се кралят да ги дари с благоволението си, не пропускаха да ѝ покажат за колко незначителна я смятат. През някои дни се чувстваше безсилна и ѝ се плачеше, защото дамите се държаха, сякаш тя не съществува, обкръжаваха краля, флиртуваха с него и се опитваха да го привлекат в леглата си. Безсрамната самоувереност, която излъчваха жестовете и погледите им, я вбесяваше. Все пак тя успяваше да запази самообладание, защото си даваше сметка, че повечето от тези жени от години принадлежат към най-тесния кръг около Луи и тя ще е принудена да живее с тях. Знаеше за краткотрайните връзки на краля с някои от тях, например с пищната херцогиня Дьо Лораге – тя бе утешавала краля през трудните дни след смъртта на сестра си, херцогиня Дьо Шатору; или пък с принцеса Дьо Роан, която също не пропускаше случай да намекне колко добре се познава с Луи.
Кралят приемаше авансите на дамите с усмивка и никога не ги отхвърляше публично. Доверието и интимността, с която се отнасяше към тези жени, караха Жан да се чувства несигурна. Скоро след пристигането им във "Фонтенбло" принцеса Дьо Роан демонстративно го помоли за частна аудиенция, и то в присъствието на Жан, и кралят се съгласи.