Жан научи много подробности за своя любим. Никой не знаеше по-добре от него откъде водят началото си хилядите дребни специфики на живота в Двора, никой не познаваше така детайлно историята на Франция и Европа. Лека-полека тя започна да разбира какво означава да си крал и да управляваш държава като Франция.
Доскоро и тя като всички останали виждаше само всемогъществото на монарха: той заповядваше, хората изпълняваха безпрекословно. Сега обаче знаеше колко комплексна и многопластова е длъжността му. Заседанията с Държавния съвет и министрите съставляваха само част от задълженията му. Всеки ден при краля идваха десетки длъжностни лица, за да обсъждат конкретни въпроси. Архиепископът на Париж, председателят на Парламента, първият архитект, церемониалмайсторът, председателят на академията, командващите армията и гвардията бяха само някои от тях.
Жан изрази учудването си колко много хора е длъжен да приема всеки ден кралят, а Луи се засмя.
– Права сте! Всеки от тях идва при мен със свой проблем. Вижте, нашата страна не се състои само от трите големи съсловия, но и от много сдружения, еснафи, университети, общности. Във Франция има стотици градове и провинции – всички разполагат с различни привилегии и с различни закони. Понякога се налага да им отнемам привилегии или да им давам нови, защото сдруженията се ревнуват взаимно и ревностно следят някой да не оспори предимствата им.
– Ревнуват се взаимно като придворните, нали? – подхвърли язвително Жан.
В Двора постоянно избухваха караници, защото все се намираше някой от аристократите да претендира за привилегии, които не му се полагат.
Луи се засмя.
– Точно така, мадам.
В моменти като този Жан беше сигурна в любовта на краля. Той винаги проявяваше загриженост за здравето ѝ. Една вечер реши да си остане в леглото, защото настина по време на лова, и Луи прекъсна вечерята, за да отиде в покоите ѝ – за безкрайно удивление на останалите придворни.
Жан направо се слиса, когато кралят неочаквано застана до леглото ѝ със загрижена физиономия.
– Сир!
– Как сте, мадам?
– О, лекарят каза, че ми няма нищо. Само лека настинка. Не биваше да прекъсвате вечерята си заради мен.
Луи я огледа с мрачно лице.
– Нищо ми няма, сир.
Без да обърне внимание на уверенията ѝ, той сложи ръка върху челото ѝ.
– Имате температура.
– Не, сир, добре съм.
– Веднага повикайте лекаря – заповяда Луи на камериерката, която чакаше на прага, треперейки от страх.
Като видя строгия му поглед, Жан се усмихна.
– Повярвайте, сир, само съм настинала – рече тя и кихна силно.
Лекарят се появи след минута. "Горкият, диша тежко и сигурно си мисли, че съм на смъртно легло", помисли си Жан.
– Ваше Величество...
Луи посочи строго към леглото.
– Как е мадам?
В гласа му прозвуча обвинение – сякаш лекарят беше виновен за настинката на Жан.
– О, Ваше Величество, нямаме причини за безпокойство. Дамата има само лека хрема вследствие на преохлаждане. След един – два дни ще е напълно здрава, сигурен съм.
– Гарантирате ли ми?
– Ами... да, Ваше Величество.
– Добре – кимна успокоен Луи.
– Видяхте ли, сир! – засмя се Жан. – Моля, продължете спокойно вечерята си.
Луи я помилва по бузата.
– Ще изпратя две дами да ви правят компания, докато привърша с вечерята и отново дойда при вас – обеща той.
След броени минути в стаята ѝ влязоха графиня Д'Естрад и херцогиня Дьо Бранка.
– Само да бяхте видели лицата на придворните, когато кралят стана от масата – заразправя ѝ графиня Д'Естрад и приседна в края на леглото. – За момент повярвах, че граф Дьо Морпа ще изпусне лъжицата си в супата!
– Даже мосю Дьо Ришельо едва запази самообладание – допълни херцогинята.
Жан се усмихна доволно. Отлично си представяше как са изглеждали двамата довереници на краля.
– А принцеса Дьо Роан побърза да се възползва от отсъствието ви и моментално се настани до краля – съобщи херцогиня Дьо Бранка.
– Наистина ли? – Жан се постара да запази спокойствие, макар чутото никак да не ѝ хареса. Непрестанно трябваше да държи под око и принцеса Дьо Роан, и няколко други дами. Само кратък миг на слабост от страна на краля – и те ще скочат въодушевено в леглото му. Няма да го допусна, закани се тя и се отпусна върху възглавниците. Имаше нужда от сили, за да утвърди позицията си в Двора и да държи другите жени далеч от краля.
Е, днес поне нямаше от какво да се страхува. Луи показа от ясно по-ясно колко е важна за него. На лицето ѝ изгря усмивка и тя затвори очи.