"Версай" обаче се оказа и ново предизвикателство за Жан. Тук етикетът беше много по-строг, отколкото в другите дворци, и тя допусна няколко доста неприятни грешки под подигравателните погледи на придворните. Веднъж се поклони със закъснение, друг път стана, а се изискваше да остане седнала, трети път продължи да върви, въпреки че трябваше да спре. За щастие вече не забравяше да спира носилката и да слиза при среща с член на кралското семейство. Ала все още си спомняше с ужас как скоро след пристигането на Двора беше готова да слезе от екипажа си в парка, което щеше да е непростима грешка. Според етикета при среща с член на кралското семейство, който минава в карета, екипажът спира, но пътуващият в него не е длъжен да слезе и да се поклони. Добре че графиня Д'Естрад пътуваше с нея и я задържа. Иначе щеше да се изложи като последна глупачка.
А езикът на придворните! До днес Жан си беше въобразявала, че е получила най-добро образование, че е общувала с много и различни хора в салоните, затова умее да говори и да подбира изразите си. Оказа се, че това изобщо не е вярно! Вече разбираше защо понякога Луи я гледа с изненада, когато му разказва нещо. В Двора намираха безброй думички за вулгарни – нищо, че в Париж ги употребяваха дори най-висшите кръгове. Във "Версай" никога не казваха "подарък", а "презент", не пиеха "шампанско", а "вино от Шампан", не пишеха писма, а "кореспондираха", не "предполагаха", а им се "струваше" – и така до безкрай. Жан се отчайваше, защото постоянно ѝ се налагаше да внимава за всяка дума; понякога се разплакваше, защото имаше чувството, че никога няма да се научи.
Въпреки всички трудности тя се гордееше, че живее във "Версай". Имаше собствени покои, просторни и комфортни – единайсет стаи на втория етаж под покрива на двореца, свързани чрез специална стълба с кралските апартаменти, точно под нейните. Разполагаше с достатъчно място да си направи собствена библиотека.
Слънцето тъкмо изгряваше. Жан се протегна със затворени очи. Само преди няколко минути Луи се сбогува с нея с целувка и камердинерът Льо Бел го поведе към кралската спалня за ежедневната церемония по обличането. Жан обу копринените пантофки, приготвени от камериерката, стана и направи няколко крачки из просторното помещение. Докато Дворът пребиваваше във "Фонтенбло", мосю Льо Норман дьо Турнем преустрои апартамента ѝ във "Версай" според нейните желания. Най-важното беше да има собствена баня и кухня. При едно от идванията му във "Фонтенбло", за да обсъдят плановете, пастрокът ѝ случайно се засече с краля. Пренебрегвайки дълбокото смущение на Льо Норман дьо Турнем, който се поклони дълбоко, Луи го поздрави и любопитно се осведоми какви планове е донесъл. С този свой жест кралят оказа необичайна чест на генералния данъчен откупчик – защото обикновено поздравяваше само с кратко кимване посетителите на Жан, стига да не бяха придворни, които познаваше.
Льо Норман дьо Турнем показа плановете и още преди да разясни целите на преустройството, опитният поглед на Луи веднага откри за какво се касае.
– Ще направите кухня?
– Да, Ваше Величество, зад това преддверие. Ще направим и баня, непосредствено до спалнята.
Само след минути двамата вече разговаряха за архитектура като стари познати. Разговорът завърши с това, че Льо Норман дьо Турнем обеща на краля да разгледа плановете за преустройството на кралските покои във "Фонтенбло". След тази първа среща генералният откупчик на данъците посети краля още няколко пъти и се запозна с архитект Габриел, който с внимание изслуша мнението му за промените.
– Умен човек е вашият приемен баща – отбеляза кралят пред Жан и тя много се зарадва на тази проява на симпатия.
С помощта на камериерката Жан облече лек копринен халат, гарниран с дантели. В помещението се носеше фин мирис на розови листенца. Жан седна пред тоалетката, освежи се с гореща розова вода, парфюмира се и сложи малко руж на бузите си. Вече беше готова да започне с официалния си утринен тоалет. Докато камериерката разресваше косите ѝ, пристигна първият посетител.
Графиня Д'Естрад влезе шумно в спалнята и поздрави Жан с целувки по двете бузи.