Това беше новина за Морпа и тя събуди тревога в сърцето му.
– Говорите за генералния данъчен откупчик?
Конти кимна. Досега главният финансов контрольор беше и генерален директор на кралските строежи, но сега кралят бе решил да раздели двете длъжности. Назначаването на Льо Норман дьо Турнем на тази висока длъжност показваше от ясно по-ясно какво е отношението на Луи към новата му метреса.
Морпа се помъчи да не показва голямото си вълнение. Мразеше да го изненадват по този начин с новини. Защо агентите му не бяха научили новината преди всички други?
Министърът вдигна глава и се опита да се усмихне.
– Е, щом кралят ѝ се насити, онзи Льо Норман дьо Турнем ще изгуби длъжността си също така бързо, както я е получил, Ваше Височество.
– Не бих желал да изглеждам песимист, графе, но вече не съм толкова сигурен, че това ще стане скоро.
– Да се надяваме предчувствието да ви лъже – отвърна мрачно Морпа.
Двамата поговориха учтиво и по други теми, преди принц Дьо Конти да си тръгне. Морпа се опита да се съсредоточи върху работата си, но мислите му отново и отново се връщаха към маркиза Дьо Помпадур.
По-късно следобед той отиде в Огледалната зала и проследи минаването на Жан и краля. Облечена в снежнобяла рокля, избродирана със злато, тя крачеше с достойнство и не виждаше никого, освен своя любовник. Нахална като кралица! Хората се блъскаха около нея, а тя говореше нещо на краля и той се смееше весело. Каза ѝ нещо, тя отвори ветрилото си и се засмя звънко, с типичната си буржоазна откритост. А кралят очевидно хареса този вулгарен смях, защото се присъедини към него. В сърцето на министъра пламна омраза. На всичкото отгоре тази жалка личност си позволи да сложи длан върху ръката на краля! Без никакво уважение към сана му.
Морпа отново си спомни мига, запечатал се неизличимо в съзнанието му: как малката буржоазка изтръгна пистолета от ръката му и го изложи пред целия двор. Ако не беше жена...
Докато кралят и метресата му бавно крачеха към другия край на залата, министърът недоволно се запита дали пък не подценява влиянието на маркизата в Двора. Стана му ясно, че не може да си позволи да го изложат още веднъж. Оттук нататък трябваше да действа по друг начин.
29.
Настъпи зима. Сняг покри парка на "Версай", а в апартаментите и по високите коридори влезе студът. Във всички печки и камини гореше буен огън, но с не особено голям резултат. Парижките улици се заледиха. Всеки ден ставаха злополуки, наложи се кралските гвардейци да застрелят два сериозно ранени коня.
Лошото време препятстваше ловните излети на краля. Горските пътеки бяха заледени и хлъзгави и Луи беше бесен, че не може да удовлетворява нуждата си от движение с препускане след някой елен. Жан следеше развеселено как той върви с големи крачки по брега на канала, изпреварвайки цялата компания. Придружаващите го министри не смогваха да вървят в крак с него. Двете кучета, Цезар и Феличе, тичаха въодушевено наоколо. От време на време Луи се сещаше да прояви учтивост към дамата и забавяше темпото, даже спираше за малко, но много скоро отново се втурваше напред. Жан усети как бузите ѝ се зачервиха. Бързото движение оказа успокоително въздействие върху краля и той започна да върви по-равномерно. Неуморимостта представляваше част от характера му и изискваше двигателна активност, изразходване на физическа сила, за да постигне равновесие.
Кралят вдигна яката на кожената си наметка и отново забави крачка. Обърна се към министрите си – лицето му изразяваше дълбок размисъл.
– Господа, питам се как да продължим военните действия по смислен и ефективен начин...
– Ваше Величество разгледа ли плановете на маршал Дьо Сакс? – попита херцог Дьо Ришельо, който не беше член на военния съвет, но поради таланта си да води война често участваше в заседанията.
Луи кимна и се обърна към граф Д'Аржансон:
– Знам, че споровете между вас и маршала са довели до напрежение, мосю Д'Аржансон, но въпреки това ви моля да ми кажете честно какво мислите по въпроса.
Снегът скърцаше под стъпките на мъжете. Скрила ръце в кожения си маншон, Жан следеше разговора с огромно внимание. Дьо Сакс и Д'Аржансон се бяха скарали жестоко, след като военният министър се противопоставил на маршала и настоял да продължат похода и след завземането на Турне, за да завладеят и нидерландските градове Ат и Ауденарде. Дьо Сакс заплашил да подаде оставка и едва намесата на краля донесла известно успокоение. Кралят обаче бе взел решение в полза на Д'Аржансон и борбата за власт между двамата висши военни продължаваше. Сега Дьо Сакс искаше съгласието на краля да нападне изненадващо Брюксел още през зимата. Той намираше момента за благоприятен, защото английският главнокомандващ лорд Къмбърленд бил изтеглил част от армията си в Англия, за да смаже въстанието на Бони принц Чарли и неговите якобити.