– Честно казано, Ваше Величество, аз ценя предимствата на изненадващото нападение, но въпреки това се колебая дали да приема този безумно дързък план – рече Д'Аржансон.
Луи се обърна въпросително към другите министри.
– Е, господа, какво мислите за плановете на маршала?
– Позволете, сир, дори да не вземем предвид колко много пари ще погълне походът, зимуването на армията на бойното поле и настъплението в такова време са лудост – отговори пръв Дьо Морпа.
Маркиз Д'Аржансон, министър на външните работи, кимна.
– Освен това нашата армия е изтощена и няма сили за ново настъпление.
Луи замислено огледа заснежения парк.
– Ако съм ви разбрал правилно, господа, всички сте против.
Той направи още няколко крачки и изведнъж се обърна към Жан.
– А какво е вашето мнение, мадам?
Министрите, приели с видимо неодобрение появата на Жан в импровизираното заседание на Държавния съвет, се изненадаха не по-малко от нея. Тя знаеше много добре какво става в този момент в главите им. Не само защото сред тях имаше жена, и то метресата на краля, която имаше право да изразява мнението си само в спалнята му, но и защото беше много по-млада от всички. Съветниците и министрите на краля можеха да ѝ бъдат бащи. Жан не беше сигурна кое е по-лошо в Двора – дали враждебността на мъжете, или змийската отрова на дамите, които не пропускаха случай да покажат прелестите си пред краля. Май и двете. Тя мушна ръце в маншона и погледна краля в очите, пренебрегвайки погледите на околните.
– Аз, Ваше Величество, мисля, че войниците ви са готови да се лишат от всичко заради честта и славата на своя крал и на своята страна. – Гласът ѝ дори не трепна. – Що се отнася до маршал Дьо Сакс, мосю Дьо Морпа е напълно нрав – той без съмнение е безумец. Нима не помните как проведе атаката срещу Фонтеноа, макар да беше смъртноболен и се наложи да го носят в стола му? Въпреки това ми се струва, че успехът и извоюваните досега победи му дават право да иска тази атака.
В очите на краля светна смайване, което много скоро премина в нежно разбиране. Той ѝ се усмихна и се обърна към министрите си:
– Господа, мадам се изказа като същински пълководец. Вземете пример от нея! С вашето поведение само затвърдихте решението ми засега да не назначавам министър-председател, господа.
Министрите и съветниците сведоха глави. Само Машо д'Арнувил, заменил Ори на поста главен финансов контрольор, улови своя шанс и кимна утвърдително.
– Ако Ваше Величество ми позволи да отбележа, една бърза победа изцяло ще оправдае високите разходи.
– Засега армията да остане в зимните квартири – разпореди се Луи.
Граф Д'Аржансон се поклони.
– Веднага ще дам заповед, Ваше Величество.
Луи спря и махна на шейната, която ги следваше на известно разстояние, придружавана от двама гвардейци.
– Господа – каза той на министрите и подаде ръка на Жан, за да ѝ помогне да се качи в шейната. После се обърна дружелюбно към финансовия контрольор: – Желаете ли да придружите мадам и мен до двореца, мосю Д'Арнувил?
Кръглото лице на дребния мъж с къс врат, който му придаваше вид на костенурка, грейна в радостна усмивка.
Придворните се поклониха и треперещи от гняв проследиха как Машо д'Арнувил се качи в шейната, а Луи прегърна своята метреса. Конете потеглиха бавно и предпазливо по заледената алея в посока към двореца.
Херцог Дьо Ришельо се овладя пръв и се обърна към граф Д'Аржансон:
– Мосю Д'Арнувил може да е нов в двора, но явно веднага е разбрал по кого да се води. – Гласът му трепереше от сарказъм. – Нали именно вие му помогнахте да се добере до този пост, мосю Д'Аржансон?
Графът кимна безмълвно.
– Казвам ви, тази жена ще ни създаде още ядове – процеди през зъби той.
Морпа гледаше мрачно след смаляващата се шейна. Май само аз знам как да предотвратя разрастването на влиянието ѝ, помисли си злобно той.
Новата камериерка, която работеше при нея от две седмици, изглеждаше възхитително. С тъмните коси и класическите черти на лицето тя ѝ напомняше малко за Мари, прислужницата от "Етиол" – и тя като нея изпълняваше задълженията си плахо и самопожертвователно. Жан я дари с дружелюбна усмивка, за да ѝ напомни да излезе.
– Благодаря, Валери, това е всичко. Можеш да си вървиш.