Скоро след арестуването на баща ѝ полицаите отведоха Валери при граф Дьо Морпа. Никога нямаше да забрави как я въведоха в кабинета му. Той отпрати секретаря си и остана насаме с нея. Безизразното му лице я уплаши до смърт. Въпреки това тя беше готова на всичко, за да спаси баща си. Когато обаче започна да разкопчава роклята си с треперещи ръце, графът я изгледа отвратено.
– За Бога, пощадете ме, мадмоазел.
Седна зад писалището си и продължи:
– Имам за вас много по-добра задача. Знам колко силно е желанието ви да помогнете на баща си.
Той ѝ разкри какво иска от нея и Валери не се поколеба нито миг. Морпа ѝ набави фалшиви документи, удостоверяващи, че е работила две години като камериерка на италианска херцогиня, и я изпрати при маркиза Дьо Помпадур. Два пъти в седмицата Валери трябваше да му докладва какви хора посещават мадам и за какво разговарят.
Валери чу стъпки в коридора и изскочи от стаичката. Гийом я изгледа недоверчиво.
– Какво търсиш тук? Днес мадам няма да излиза на езда.
Тя го изгледа надменно с котешките си очи.
– Няма да ми казваш как да си върша работата! Костюмът имаше нужда от почистване.
Слава богу, бе успяла да скрие уплахата си. От днес щеше да е двойно по-предпазлива.
Наближаваше единайсет, когато избраните от Луи придворни излязоха от концертната зала и се запътиха към частните покои на краля за късна вечеря.
– Гледахте ли новата постановка на Лашосе в "Комеди Франсез"? – попита херцог Дьо Лавалиер, който вървеше до Жан.
Тя поклати глава.
– Не, за съжаление. Ала мосю Волтер ми разказа, че пиесата е великолепна. Трябва да призная, че премиерите в парижките театри ми липсват.
Това беше едно от малкото неща, които ѝ липсваха, откакто живееше в Двора. Но не можеше просто ей така да замине за Париж и да отиде на театър или на опера. Да, в Двора също даваха представления – два пъти седмично трупите на "Комеди Франсез" и "Комеди Италиен" пристигаха във "Версай", но репертоарът беше консервативен. Твърде рядко се изпълняваха произведения от съвременни автори. Авторите пишеха нови пиеси и опери специално за определен повод от живота в Двора. Представленията протичаха в скована атмосфера и изобщо не можеха да се сравнят с трескавото очакване и въодушевлението на парижката публика. В Париж хората изразяваха възхищението или неодобрението си темпераментно, даже бурно, докато етикетът във "Версай" не позволяваше на придворните даже да ръкопляскат в присъствието на краля.
Графиня Дьо Шеврьоз размени кратък поглед с принцеса Дьо Роан и измери Жан с презрителен поглед.
– Нима твърдите, че предпочитате представленията в Париж пред тези в Двора, маркизо?
Жан стисна зъби. И графинята беше една от многото дами в двора, които не се отказваха от надеждата да привлекат вниманието на краля. И тя, подобно на принцеса Дьо Роан, непрестанно търсеше удобни случаи да предизвика кралската метреса.
– Не, графиньо – отговори учтиво Жан. – Нямам предпочитания към едно или друго представление. Но понеже в Париж не е нужно да се отговаря на толкова високи изисквания, както в двора, авторите и актьорите се осмеляват да изпробват новости, което според мен е доста интересно.
Граф Дьо Морпа побърза да се намеси в подкрепа на графинята.
– Е, маркизо, несъмнено всяка пиеса или опера, доказали качествата си, рано или късно биват представяни и пред Негово Величество.
След уволнението на Ори графът се отнасяше към нея още по-арогантно от преди. По дяволите, каза си гневно Жан, тези късни вечери са по-лоши от бой с пръчки.
– Надявам се, графе. Би било жалко кралят да не се наслади на новите постановки.
Забележката на Морпа беше абсурдна, защото именно той беше министърът, на когото се подчиняваше парижката полиция и който отговаряше за цензурата. Никой не знаеше по-добре от него, че когато оценяваха постиженията на актьорите и авторите, цензорите не се ръководеха толкова от качеството, колкото от морала и религията. Духовниците зорко бдяха заподозрените в богохулство автори да не попадат в Двора.