Още с пристигането във "Версай" обаче се намери какво да вгорчи щастието ѝ – в пощата ѝ отново имаше анонимни писма. Най-много я безпокоеше заплашителният им тон. Неизвестните писачи вече не се задоволяваха само да я обиждат, а се опитваха и да я уплашат.
– Потърсихте ли авторите на писмата? Има ли резултат от разследванията ви? – попита тя Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел с видима нервност.
Дворцовият банкер поклати глава.
– Не знаем нищо... или поне не много. Установихме, че писмата са писани главно от мъже, от няколко мъже. Водният знак на хартията е от Париж. Затова се предполага, че писмата са писани в столицата.
Жан кимна и им показа последните три писма. Пари дьо Монмартел зачете със смръщено чело.
"Няма да търпим още дълго една курва да омърсява честта на нашия крал."
Той вдигна глава и като видя болката на Жан, се опита да я окуражи.
– Не бива да приемате тези писма толкова навътре, маркизо. Ако си спомняте, още преди да дойдете тук, ви казах, че метресата на краля е обект на завист и омраза. Уверявам ви, рано или късно ще открием кой ви изпраща тези памфлети.
– Благодаря ви. – Жан нервно си играеше с ветрилото. Думите на Пари дьо Монмартел я успокоиха, но не докрай. Най-добре да прогоня мисълта за писмата от главата си, каза си решително тя.
Дворът очакваше с нарастващо нетърпение раждането на дофината. Луи пламенно се надяваше испанската принцеса да даде живот на дългоочаквания престолонаследник. В галериите и салоните се обсъждаше само здравето на бъдещата майка. И най-малкото неразположение и промяна в настроението се тълкуваха като знак за скорошно раждане. Всички гадаеха какъв ще е полът на детето.
– Станала е толкова дебела, че можем да очакваме близнаци – каза графиня Д'Естрад на Жан, докато вървяха към Салона на Марс. През широко отворените големи прозорци нахлуваше мекият въздух на лятната нощ. Салоните с маси за игра на карти и зарове вече се пълнеха с хора, но тази вечер присъстваха почти само дами, защото повечето аристократи бяха в полковете си.
Графинята и Жан поздравиха някои познати. На минаване покрай масата на кралицата, която играеше на зарове с две придворни дами и със своя четец, те направиха дълбок поклон. Мария Лешчинска кимна.
– Континьо. Маркизо.
За миг погледите им се срещнаха. Кралицата знаеше, че би трябвало да ѝ е задължена. През май Жан узна чрез една придворна дама за отдавнашните дългове на Мария Лешчинска от игра и помоли краля да възстанови сумата. Откакто беше в Двора, тя редовно изпращаше на кралицата цветя и първата придворна дама мадам Дьо Люин многократно ѝ бе благодарила от името на Нейно Величество.
Жан и графинята продължиха нататък. В другия край на салона дофинът Луи Станислас тъкмо помагаше на съпругата си, обкръжена от камериерки, да се настани удобно на дивана.
– Очевидно дофинът продължава да обича съпругата си въпреки бременността ѝ – отбеляза с усмивка Жан.
Графинята пренебрежително вдигна вежди.
– Човек се пита какво, за бога, намира в нея. Даже бременността не я направи по-красива.
Дофината, и без това не особено популярна в двора, в последно време се държеше още по-резервирано. Изглеждаше странно, че дофинът се е влюбил истински в жената, която бе видял за първи път в деня на сватбата си. Жан се вгледа в неподвижното лице на испанската принцеса. Бедничката очевидно се чувстваше неловко сред толкова много хора – все пак беше в напреднала бременност. Дали знае какъв ужас ѝ предстои да изживее, помисли си съчувствено Жан. Както изискваше обичаят, дофината щеше да роди първата си рожба в присъствието на половината Двор.
В салона се появи облак от тафта и коприна – херцогиня Дьо Бранка. Тя спря пред Жан и огледа с възхищение розовата ѝ рокля, избродирана с копринени листенца.
– Прекрасен тоалет, скъпа моя. Достоен за вашата красота. Не е чудно, че кралят не ви изпуска от ръцете си. – Отвори ветрилото си и направи няколко бързи движения, докато кафявите ѝ очи святкаха развеселено.
Жан избухна в смях. Неуважителната откровеност на херцогинята, добра приятелка с графиня Д'Естрад, ѝ действаше освежително.
– Аз пък съм сигурен, че маркизата привлича Негово Величество и с други качества – обади се кадифен мъжки глас, твърде добре познат на Жан.
Тя се обърна и кимна хладно.
– Херцоже.
– Маркизо. Дами...
Херцогът се наведе и целуна ръката ѝ.
Жан се отдръпна недоволно.