– Кралят толкова очакваше да се роди наследник... Е, дофината е още млада и сигурно ще има и други деца. Да се надяваме поне едно от тях да е момче.
Графиня Д'Естрад, която похапваше бонбони, избърса уста и въздъхна тежко.
– Ориенталците са го измислили по-добре – всеки мъж има по много жени. Аз, разбира се, не бих искала да се сменя с никоя от тях, ала там поне не се тревожат за наследниците от мъжки пол.
– Права сте скъпа, но на ориенталците често им се налага да прибягват до отрова, за да намалят броя на възможните престолонаследници – отвърна сухо херцогинята.
В този миг вратата на салона се отвори с трясък. Камериерката Софи влезе, без да почука, и развълнувано се обърна към господарката си:
– Божичко, мадам, да знаете само какво е станало! Дофината... вдигнала е температура!
Трите жени се спогледаха. Всяка от тях знаеше какво означава този симптом толкова скоро след раждането. По гърба на Жан полазиха студени тръпки.
На молбата му се отзоваха не само кардинал Дьо Роан и монсиньор Бойе, а и самият крал, и доктор Буйак се успокои. Дофинът продължаваше да го зяпа, без да разбира какво му говори. По очите на принца личеше, че той не проумява вероятно защото не иска да схване какво го очаква.
– Това не е вярно – прошепна дрезгаво Луи Станислас.
– Много съжалявам, Ваше Височество.
– Вие лъжете! Пуснете ме при нея! – изкрещя дофинът.
Буйак решително застана на пътя му.
– Съжалявам, Ваше Височество.
– Не, не е вярно! – Отчаяният вик на дофина отекна из коридорите. Вбесен, младят мъж се опита да изблъска лекаря.
Буйак, неподготвен за такава атака, политна назад и се удари в рамката на вратата. Вторият лекар и монсиньор Бойе проявиха съобразителност и успяха да задържат дофина. Принцът се бореше с всички сили, но изведнъж се отказа, избухна в плач и падна на близкия стол. Раменете му се затресоха.
– Защо? Защо, за бога? – захълца той.
Покъртен от болката на сина си, Луи сложи ръка на рамото му.
– Божиите пътища са неведоми за смъртните, сине – промълви съчувствено той.
Луи Станислас спря да хълца. Надигна се и с рязко движение блъсна ръката на баща си.
– Господ? Точно вие ли ще ми говорите за Господ?
Зачервеното кръгло лице доби обвинително изражение.
Кралят отстъпи крачка назад. Синът му никога не се бе осмелявал да му говори с този тон. Дори мъката, която го лишаваше от разум, не позволяваше подобна липса на респект.
– Какво искате да ми кажете, сине мой?
В салона се възцари тишина. Луи и синът му се погледнаха в очите. Дофинът сведе глава и избухна в отчаян плач.
33.
257 "Версай" се вцепени. Испанската принцеса наистина не се радваше на особена популярност в Двора, но преждевременната ѝ, внезапна смърт изпълни всички с ужас. Кралят бе принуден още същия ден да напусне двореца – защото церемониалът предписваше владетелят да не пребивава на място, където има мъртвец. Луи замина за "Шоази". Придружаваха го само кралското семейство, Жан и неколцина придворни.
През това време във "Версай" подготвиха погребението. Бъдещата кралица на франция живееше различно от обикновените хора – и умираше различно. Само няколко часа след смъртта ѝ по нареждане на краля бе свикано събрание на първите лекари и хирурзи, които в присъствието на първата почетна дама и прислужниците на дофината подготвиха мъртвата за нощното бдение и за погребението.
Жан изслуша разказа за процедурата, трепереща от ужас.
Първо измили тялото със силен алкохол, после отворили черепа. Лекарите огледали внимателно белезникавата течност, събрала се в главата, след това лекарят мосю Евиан направил дълъг разрез от гърлото до ребрата. Отворил гръдния кош с инструментите си и сръчно извадил сърцето на мъртвата. Показал го на хирурзите и на пребледнелите придворни дами и го връчил на помощника си, за да го балсамира. Положили го в оловно сърце с гравиран надпис, а него сложили във второ, позлатено сребърно сърце. Стегнали тялото с бандажи, сложили на главата боне, увили мумията в намазано с восък платно и я положили в донесения оловен ковчег. Той, от своя страна, бил поставен в скъпоценен ковчег от орехово дърво.
Ковчегът останал в спалнята на починалата три дни, после го отнесли в кабинета и го положили върху подиум под балдахин от черно кадифе. Върху ковчега сложили позлатеното сребърно сърце и короната на починалата, покрити с черен креп. Ден и нощ духовници четели псалми и молитви, епископи и дами, осветени от безброй свещи, бдели над ковчега, принцесите пръскали мъртвото тяло със светена вода, а придворните един след друг оказвали последна почит на съпругата на престолонаследника.