— Alors. Можете да вземете всичко, което можете да носите, докато ние изнесем това, което ни трябва. После този господин ще дойде с вас в камионетката, а ние с Абубукар ще се върнем поотделно в града.
Повторих това на английски, после опитах първия от връзката ключове за вратата на портиера, изрязана в портата.
От снимките на градината, които бях видяла в списанието, разпознах дългата алея, обградена с палми, чиито листа се развяваха при всеки порив на вятъра. С друг ключ влязохме в двора, откъдето започваше самата къща. Беше доста импозантна — първоначално римска вила, разширена със серия от модернистични кубове от бял мрамор и стъкло, спускащи се към морето. Предполагаше се, че каменните мозайки в двора са оригинални. Осветих с фенерчето си един ококорен Юпитер, който държеше жезъл с орел на върха, и плувния басейн, сега празен, освен една смрадлива, мръсна локва, в която се полюшваха разкъсаните останки на чайка. Навсякъде се разнасяше миризмата на портокали от павираната алея, осеяна с купчинки тор и необрани, гниещи плодове. Това и невиждащите очи на боговете под краката ни правеха мястото да изглежда зловещо и злокобно в тропическото си зловоние.
Да Силва и момчетата на Абубукар ме последваха мълчаливо, когато се запътих към главната врата, една от трите, изработени от дървото миро, водещи към каменен атриум, покрит със стъкло.
— Без светлини! — предупредих аз. Момчетата се разпръснаха, търсейки плячка, макар че се съмнявах, че ще намерят кой знае какво, тъй като къщата очевидно е била изпразнена скоро след смъртта на Баленски. Единствените останки от оригиналния декор бяха няколко азиатски статуи, може би твърде тежки, за да бъдат преместени. Голяма статуя от стеатит на божество от остров Ява ми напомни за една от картините на Гоген, Mahana No Atua, което приех като добър знак. Фенерчето осветяваше стените, боядисани в бледозеленикаво, и друга серия от врати с красиви марокански инкрустации. Не бяха тези. Мраморно стълбище водеше надолу към стая с нисък таван и каменни кушетки, вградени в стените. Представих си оргиите, които Баленски беше организирал тук, похотливи старци, които опипват млади момчета, докато наблюдават шоуто.
— Да опитаме от другата страна.
Обратно по крилото към двора, където редица от спални гледаха към портокаловата пътека. В една от тях бутилка Chanel Bleu беше изоставена на ръба на джакузи от седемдесетте години, мръсната пластмаса беше украсена с използван презерватив като бледо мекотело. Тези стенещи призраци. Звук от счупване на стъкло дълбоко в къщата. Шибани аматьори. Ъгловата спалня имаше широка тераса, която гледаше към градините отляво, опушено стъкло между дървени стълбове, с две високи, тесни, червеникави врати между тях. Те бяха закрепени с нещо, което приличаше на седефена опора на античен мускет. Беше жалко да ги унищожим, но казах на Да Силва да действа. Той сряза пантите с ножовката и ги свали с няколко удара, после изправихме една от вратите и аз я държах, за да може той да отреже част от нея. Мирото е много твърда дървесина, а старият трион беше малък, но панелът щеше да ни издаде, ако остане и най-малка следа от съвременен метал в цепнатините на дървото. Да Силва се потеше и ругаеше, докато аз се опитвах да държа здраво вратата. След няколко минути поспря, за да свали пуловера си. Светлината на фенерчето играеше по мускулите на гърба му, докато работеше. През няколко минути поглеждах неспокойно часовника си, но му трябваше почти половин час, за да отреже дъската. Тя беше с размер 150 на 75 сантиметра — бях купила отвратително огледало в сребърна рамка точно в този размер от Медината, което ни чакаше в стаята ни в „Миранда“. Най-сетне го изнесохме между нас от къщата в двора.
— Cazzo, това е тежко.
— Остатъците от вратата трябва да бъдат изхвърлени от скалите. Отзад.
В кафенето „Хафа“ предишния ден, бях видяла огромни плезиозаври плаващи дървета, изхвърлени на плажа от бурните атлантически вълни. По това време на годината плажовете бяха пусти; вратата щеше да бъде неузнаваема, когато настъпи топлото време.
— Защо? — попита Да Силва.
— Не можем я оставим с дупка, изрязана от нея. Ще изглежда странно.