— Зависи дали търсиш малко внимание, няколко дни подкрепа или искаш кариера. Кой е по-добрият начин да победиш? Да загубиш работата си, да преминеш през съдебно дело, което също ще изгубиш, или да преглътнеш и да постигнеш успеха, който заслужаваш?
— Не бях се замислила за това. Толкова съм ядосана.
— Добре. Хубаво е, че си ядосана. Яростта може да те отведе далече. — Аз ли не знаех?
Пандора се поизправи малко повече.
— Значи, просто да го забравя?
— Не казах това. Това, което исках да кажа, е да си изпиеш чая, да си измиеш лицето и да стоиш далече от „Сейнт Джонс Ууд“, по дяволите. В общи линии тази максима върши работа.
— Сейнт Джонс… откъде знаете?
В този момент чайникът изсвири като пръдня на дракон и двете подскочихме. Може би аз се стреснах доста повече от Пандора. Никога не бях казвала нищо за случилото се в апартамента на полковник Морис, но Рупърт ме беше изпратил там. Пандора му се беше оплакала — ако сега спомене, че новата клиентка… Не, просто действай дипломатично, сякаш си всемогъща.
Повдигнах вежди.
— Светът на изкуството е малък. Да кажем, че се разпространяват клюки. Ще се оправиш. И ако продажбата на Гоген се осъществи, ще кажа добра дума за теб.
— Наистина ли? — Очите й отново заблестяха, но не от сълзи.
— Разбира се. Сега — събрах си нещата — трябва да хвана самолета. Късмет.
Погледнах назад към нея, когато излязох от викторианската алея. Тя все още седеше изправена, целеустремена. Но това все още не означаваше, че не е уязвима или че част от мен не е ядосана.
15
След това нямаше какво друго да направя, освен да се върна във фермата и да чакам. За аукционната къща такава потенциално важна картина щеше да бъде приоритет, но все пак щяха да са необходими поне четири седмици, за да се направи оценката. Фалшификациите в изкуството ставаха все по-изкусни, но големите продавачи използваха все по-сложни технологии, за да бъдат в крак с тях. Ли ме беше запознал доста подробно с най-новите лабораторни техники. Емисионната спектроскопия, която използва лазери за разграждане на пигмента, и рентгеновата фотоелектронна спектроскопия, която може да открие и да датира оксидацията на металните съединения, използвани в боята, можеха да определят възрастта на материалите с изключителна прецизност. Но ние не бяхме използвали нищо, което не беше от точния период, нито съставки, които Гоген не би могъл да получи. В този смисъл бях съвсем сигурна, че Жена с ветрило II ще премине успешно проверката на „учените-експерти“ на Рупърт.
Повече ме вълнуваше техниката на Ли. Бяхме се погрижили за завършването й с лак, изборът на цветове съвпадаше точно с другите таитянски творби на Гоген, но слабото звено беше работата с четката. В миналото художниците се стараели да възпроизвеждат методите на великите майстори, но по времето на Гоген уникалният начин на полагане на боите се превръща в знак за оригиналност. Работата с четката става индивидуална като почерка и един експерт с добро око би могъл да открие и минималното отклонение от познатия маниер на художника. Да направиш един Гоген да изглежда като Гоген бе лесната част: от решаващо значение бе точно как бе изградена картината. На практика нямаше защо да се страхувам от взискателните проучвания на аукционната къща — ако откриеха, че Жена с ветрило II е фалшива, или предположеха, че е копие на изгубена картина, в това нямаше нищо срамно. Бях отишла при тях с теория, а те бяха доказали, че моята теория е погрешна; често се случва. Това, че Ражнатович щеше да ме убие, ако номерът не минеше, не беше проблем на аукционната къща. Всичко беше за моя сметка. И след като от няколко седмици се бях върнала в Италия, се потвърди, че другият ми проблем беше, че Ражнатович щеше да ме убие — така или иначе.
Опитът да играя твърдо с банката в Палермо беше просто финт. Само идиот би очаквал да получи и стотинка от парите от продажбата, каквото и да е било договорено. Бях уязвима, анонимна, заменима и освен това знаех твърде много не само за това как е направена картината, но и за бизнеса с бежанските лодки в пристанището на Сидерно, за Да Силва, за Ражнатович, за всичко. Без съмнение щяха да се погрижат за мен. Предполагах, че ще бъде това, което сицилианците наричаха lupara bianca, „бяла пушка“, труп, който просто изчезва. Няма тяло, няма престъпление. Не че някой щеше да се запита какво се е случило с мен, освен може би Дейв. Въпросът беше кога? Ако аукционната къща приемеше Гоген, предполагах, че щях да бъда в безопасност до продажбата, бях необходима, за да осигуря гладкото протичане на сделката. Това означаваше, че ще трябва да се върна в Лондон. Може би щяха да се опитат да ме примамят в Италия с някакво обещание за парите, а след това да ме хвърлят някъде из Аспромонте. Това лесно можеше да бъде избегнато, но от друга страна, тактиката на сплашване на Ражнатович със снимките на майка ми показваше, че той има хора и в Англия.