— Не е логично, но е съвсем нормално.
— Аха. Тревожа се какво ще е след раждането.
В крайна сметка, когато пристигнахме в „Библос“, Карлота каза, че би искала да поспи, затова поплувах, почетох край басейна и обмислях плановете си за деня след търга. Билетът за влака все още чакаше в клетката в „Метро Експрес” на „Сейнт Панкрас“. Но може би нямаше да се наложи да го използвам в крайна сметка. Обърнах се по гръб, носех се в приятната вода, като гребях с ръце, обърнала лицето си към кобалтовото средиземноморско небе. Позволих си да си помечтая.
В шест се качих да се облека. При перспективата да видя Йермолов след седем месеца бях по-развълнувана, отколкото мислех, че е редно, така че естествено последното, което исках, бе да изглеждам, като че ли съм положила специални усилия. В крайна сметка избрах бледосива ленена рокля „Керван" с къс ръкав, с двойно преплетен кафяв кожен колан от, Изабел Маран“ и обикновени ниски сандали. Имам теория, че след като един мъж те е видял гола, няма нужда да се тормозиш с токчета. Но се занимавах с косата си много по-дълго от обикновено и гримирах лицето си двайсет минути, преди отново да го изтрия.
— Това ли ще носиш, скъпа?
Карлота беше в широка рокля от „Луиза Бекария" от бял муселин. Донякъде изглеждаше, сякаш ще позира на Елизабет Виже льо Брюн, художничката, от която бях избрала половината от псевдонима си. Бях писала на Йермолов да му напомня да ме нарича Елизабет, така както бях обяснила на Карлота на сватбата й миналото лято, че съм сменила името, с което ме познаваше по-рано, по бизнес причини. Боже, животът ми е изтощителен.
— Изглеждаш прекрасно, но каза, че италианецът е беден? Не бива да ограничаваш правото си на избор.
— Харесвам го, Карлота. Имаме много общи неща.
— Нещо като духовна връзка?
— Би могло и така да се каже.
— Това е достойно за уважение. И при нас с Франц така се получи, нали знаеш.
Съжалих за роклята веднага щом пристигнахме в „Ла Ваг д’Ор“, където Йермолов беше запазил маса за осем часа. Бях предположила, че е с компания, тъй като отклони молбата ми да вечеряме в къщата му извън града и да видя отново картините му, но не предполагах, че компанията му ще бъде над метър и деветдесет на токчета. Нищо чудно, че животът на Макензи Прат бе толкова горчив. Татяна ме накара да се почувствам като комар, когато се наведе да ме целуне небрежно за поздрав. И все пак няма нищо по-скучно от враждебна жена, а моят руски с ужасен акцент не беше толкова слаб, затова направих всичко възможно, за да водя приятелски разговор, подпомагана от яки глътки доста добро „Кортон-Шарлемань“. Карлота поддържаше разговора на английски с Йермолов, обичайните приказки за това кой къде е бил и къде отива след това, международната версия на богатите на играта с имена.
Татяна ме информира, че е дизайнер на бижута. Потиснах желанието си да й изкажа съчувствие и попитах дали продава произведенията си в Лондон.
— Бих искала, но съм толкова заета покрай пътуванията с Павел. — Тя протегна анемичната си ръка над недокоснатия си пирог с лобстер и сграбчи собственически Йермолов. Хвърлих поглед към Карлота. Трябваше да говоря с Йермолов насаме, но Татяна очевидно нямаше намерение да го изпуска от очи. Карлота се извини, че отива до тоалетната, Йермолов се изправи учтиво, а след това я прихвана за ръката, когато тя залитна настрани и коремът й събори коктейла на Татяна, заливайки впития й костюм от „Алая“. Келнерите се втурнаха със салфетки, но Татяна нямаше друг избор, освен да се оттегли, за да оправи пораженията, а Карлота цъкаше със съжаление по петите й. Йермолов превключи на английски.
— Това беше подло, Джудит.
— Е, така е, като имаш връзка с момиче, което пие коктейли на вечеря. Имаме само няколко минути. Моля те да дойдеш на търга в аукционната къща на 5 юли. И да наддаваш за една картина. He да я купиш, само да наддаваш. Офертата е висока. Става дума за Гоген, Жена с ветрило II.
— Да, видях каталога и пресата. Защо да не искам да придобия такава важна картина?
— Повярвай ми, не би искал. Но те моля да се преструваш, че наистина я искаш. Ще ми помогнеш ли?
— Винаги се радвам да помогна на… приятел. Но защо е толкова спешно?
— Деян Ражнатович.
— Аха.
Днес милионите на Йермолов са сто процента легитимни, но знаех, че не е нужно да му обяснявам кой е Ражнатович.
— Сигурно има и други начини Ражнатович да бъде избегнат?
— Павел, моля те. Така или иначе възнамерявам да го избягвам. Ще ми се наложи. Но първо трябва да спечеля малко време.