— Тъй че сега този проблем се намира в техните ръце, а не в нашите. На нас нищо друго не ни остава, освен да седим и да чакаме резултатите.
— Какви резултати? Когато чукахме по вратите на научните институти и настоявахме да демонстрираме ефекта, учените не проявиха никакъв интерес. Патентовахме тези намотки и можем да докажем да на когото и да било, че когато през намотките минава ток, теглото на предмета близо до тези намотки се намалява…
— Но само с някаква незначителна част. И ние не знаем кое всъщност го предизвиква. Никой не проявява и най-малък интерес към този проблем — нали става дума за незначително намаляване на теглото на този примитивен модел, явно недостатъчно, за да се издигне във въздуха генератора на тока. Всички тия учени, задълбочени в грандиозни проблеми, пет пари не дават за откритието на някакъв си побъркан изобретател, съумял да открие грешка в закона на Нютон.
— Мислите ли, че най-сетне ще се заемат с това? — запита младият човек, като кършеше нервно пръсти.
— Разбира се, че ще се заемат. Нали избрахме конец с такава здравина, че да се къса всеки път, когато се опитат да вдигнат цялата тежест на модела. Но той издържа модела при онова малко намаляване на теглото, което се поражда от действието на намотките. Това ще ги озадачи. Никой не ги кара да се занимават с този проблем или да го решават. Но самото съществуване на такова несъответствие ще измъчва постоянно учените, защото те знаят, че този ефект противоречи на всички закони и просто не може да съществува. Те веднага ще разберат, че нашата магнитна теория е от край до край глупост. А може и да не е глупост? Ние не знаем. Но те постоянно ще мислят за това, ще си блъскат главите. Някои ще почнат да правят експерименти — най обикновенно увлечение, нищо повече — за да намерят обяснението. И виж, че някой от тях открил коя е причината за действието на тези намотки, а може би ще успее да ги усъвършенствува.
— А патентите са в наши ръце.
— Така е. Те ще се заемат с изследвания, които ще ги накарат да забравят проблемите с реактивното движение с чудовищното изразходване на енергия и ще им открият перспективи за истински космически полети.
— И тогава ние ще станем богати, щом работата стигне до промишлено производство — каза младежът с цинична усмивка.
— Всички ще забогатеем, синко — потупа го по рамото възрастния мъж. — Повярвай, след десет години ти не ще познаеш този стар свят.