— Е, може би е време да си изпратите гостите и да започвате с почистването — предложи служителят на реда.
— Ние сме единствените останали гости — отбелязах аз.
— И тъкмо си тръгвахме — добави Меган.
Двамата дарихме Бете и Бъд с глуповати усмивки. Полицаите се насочиха към изхода.
— Чакайте, чакайте, чакайте — провикна се Бъд. — Меган, Джейкъб. Искам да ви кажа нещо, хора.
Последва мълчание. Бете беше забила поглед в земята. Очите на Бъд бяха влажни.
— Обещайте ми — каза той. — Обещайте ми, че няма да станете като останалите.
Преди да успея да отговоря, Бете се намеси:
— Бъд, скъпи, не ги карай да дават обещания, които няма да могат да спазят.
27
Двамата с Меган имахме доста пикантен материал, който да запишем, когато се прибрахме у дома тази вечер. Останахме до два часа, което вероятно не беше най-добрата идея. Следващият ден беше понеделник и трябваше да ставаме рано. Понеделниците ни искаха да сме в центъра за обработка на поръчките в 7:00.
— Имаме няколко минути — казах на Меган, когато стигнахме до местоназначението си. — Ще се опитам да посетя Бъд в химическия склад.
— Няма да ти позволят да отидеш на място, на което нямаш достъп — отвърна съпругата ми.
Вероятно беше права, но въпреки това исках да опитам. Освен това имах огромна вяра в способностите си да говоря глупости. Затова осигурихме на стотиците наблюдателни камери храна за размисъл. Благодарение на приложението за шофиране на „Магазинът“ стигнахме до портата на химическия склад петнадесет минути по-късно.
Пропускът ми не помръдна стоманената врата. От друга страна обаче, уведоми трима охранители, че хора, които нямат достъп до това място, се опитват да влязат.
— Да не се изгубихте? — каза една дребна и изнервена жена, придружена от двама мъже, които излязоха да ни посрещнат.
— Не. Знаем, че сме пред химическия склад. Исках да се отбия преди работа и да предам едно съобщение на нашия приятел Бъд.
— Ние работим в центъра за обработка на поръчките — поясни Меган.
— Каква е фамилията на Бъд? — попита жената.
— Робинсън. Бъд може да не е истинското му име, а да е само прякор.
Жената започна да натиска някакви клавиши на таблета си.
— Нямаме служител на име Робинсън тук. Нито Бъд, нито някой друг — отговори след малко тя.
Двамата мъже също цъкаха нещо на таблетите си. Единият от тях каза:
— Чакай малко. Този тип охранител ли е?
— Къде го видя това? — попита жената.
— Той е в П-списъка — отговори той.
— Да, охранител е — отбелязах аз.
— Да, в П-списъка е — потвърди охранителката. — Двамата със съпругата му са били прехвърлени.
— Какво, по дяволите, означава това? — попитах с прекалено силен глас. Изпитах същото гневно объркване, както когато библиотекарката ни каза, че съпругът й е бил прехвърлен, без да ни обясни какво означава това.
— Това означава, че Бъд и съпругата му са били прехвърлени. Понякога изпращат кандидатите за прехвърляне на интервю в централния офис в Сан Франциско, преди да бъдат преназначени — обясни единият от мъжете. След него се обади жената:
— Ако бях на ваше място, щях да се връщам на работното си място в центъра за обработка на поръчки. Не искаш да закъсняваш, Меган. Нито пък ти, Джейкъб. Дайте всичко от себе си днес. След това се приберете у дома и сгответе вкусна вечеря за Алекс и Линдзи.
Дотолкова бяхме свикнали всички да знаят всичко за нас, че въобще не се изненадахме, че имената ни не са тайна.
Единственото, което двамата със съпругата ми разбрахме, беше, че след по-малко от дванадесет часа след барбекюто Бете и Бъд бяха прехвърлени, бяха в процедура по прехвърляне или бяха разпитвани, преди да бъдат прехвърлени.
С Меган решихме да закъснеем за работа.
28
Отбихме в алеята на Бете и Бъд като двама полицаи по време на гонка. Дори спирачките изпищяха, когато спряхме, излязохме бързо и се насочихме към предната врата.
Звънец. Чакане. Тридесетинагодишна жена, доста красива, с дънки и тюркоазена тениска, с лента на русата си коса, която да я държи назад. Тъй като много от жителите на Ню Бърг изглеждаха като роднини, помислих, че тази непозната може да е близка на Бете. Може би братовчедка?
— Здравейте — поздравих аз. — Съжаляваме, че ви безпокоим толкова рано, но Бъд и Бете тук ли са?
— Кой?
— О, ние сме семейство Брендайс. Аз съм Меган. Това е съпругът ми Джейкъб.
— Здрасти — поздрави ни любезно жената. — Попитах ви обаче кого търсите?