Не го стори. Продължихме да вървим.
Стигнахме до хотела. Дронът, който ни преследваше, полетя нагоре. Хотелските устройства щяха да поемат щафетата.
Портиерът отвори вратата и заговори любезно:
— Добре дошли отново, господин и госпожа Брендайс. Двама души ви очакват в лобито.
37
— Хей, семейство Брендайс! Тук сме!
Този весел и гръмък глас принадлежеше на жена.
— Погледнете вдясно. Тук сме — провикна се някакъв мъж.
Меган изведнъж заговори като учудено малко момиченце:
— О, боже! Това са Бете и Бъд!
О, боже! Това наистина са Бете и Бъд. Приятелите ни изглеждаха малко по-млади, малко по-слаби, малко по-… е, малко „по-студени“, отколкото бяха в Ню Бърг.
Последваха прегръдки, последваха целувки. Направихме и онова, което правеха хората, след като прегърнат някой близък — отдръпнахме се леко назад и ги огледахме от глава до пети. Бете, Бъд и аз седнахме на дивана, а Меган на големия фотьойл.
— Изглеждате зашеметяващо — похвалих приятелите ни. Наистина беше така. Имах чувството, че ги е нямало шест месеца в Ню Бърг, а като че ли се бяха подмладили с десетина години.
— Наистина изглеждате зашеметяващо — потвърди съпругата ми. Тъй като тя беше мозъкът на нашия екип, добави: — Искам да кажа, че винаги сте изглеждали чудесно, но не мога да отбележа, че и двамата сте отслабнали, а прическата на Бете е trés шикозна и… не знам… целите сте променени. Кожата ви изглежда по-свежа. Дрехите ви са „Ралф Лорън“.
Най-накрая комплиментите на Меган се изчерпаха и тя млъкна, но продължи да се усмихва. Сега беше перфектният момент, в който Бете и Бъд да ни кажат, че ние също изглеждаме зашеметяващо.
— Меган е красива както винаги — каза Бете.
— Така е. Изглежда дори по-млада от последния път, в който се видяхме — потвърди Бъд.
Аха — помислих си. — Продължавайте, приятели. Кажете ми колко добре изглеждам и аз.
Вместо това Бъд се усмихна и каза:
— Ти, от друга страна, Джейкъб, изглеждаш преуморен от работа. Прекалено много ли ти дават? — Приятелят ми се ухили.
— Не. Не че няма работа, но не е прекалено тежка — отговорих аз.
— Също така е отслабнал с около пет килограма от последния път, в който го видяхте — добави Меган. — Без да иска да го прави.
— Моля? Вие тримата да не сте се обединили срещу мен? Може би ми трябва малко грим.
Засмях се, но никой не ме подкрепи. Ядосах се, но никой не ми обърна внимание.
— Слушай, Джейкъб — започна Бете, — не искам да ти се меся в живота, но да си прекалено слаб е също толкова лошо, колкото да си прекалено дебел.
Меган каза „Амин“. Погледнах я с моя „какво, по дяволите, става тук“ поглед. Тя ми се усмихна и ми отговори:
— За твое добро е.
Когато някой кажеше, че нещо е за твое добро, обикновено не беше. Най-много ме нарани фактът, че съпругата ми веднага се присъедини към бандата „да направим Джейкъб на пихтия“.
За щастие, се появи един сервитьор, който да вземе поръчката ни (на електронен таблет, разбира се; май бях последният човек в Америка, който все още използваше добрия стар молив).
Съпругата ми си поръча водка с тоник. Бете пожела диетична кола. Бъд си взе сода („И да не вземеш да сложиш лимон в нея!“). Аз си поръчах „Чивас“ с лед.
— Вие да не сте отказали алкохола? — попитах аз.
— Не точно — отвърна Бете. — Просто се опитваме да пием по-малко. Това винаги е от полза.
Зачудих се на последните й думи, че това било от полза.
Меган обясни на приятелите ни, че сме се опитали да ги намерим, когато сме пристигнали в Сан Франциско.
— Не дойдохме веднага тук, след като ни прехвърлиха — обясни Бете. — Първо ни изпратиха в Сан Диего.
— Сан Хосе — поправи я Бъд.
— Ох, всички тези светци — обърка се съпругата му. — Клара, Моника, Анита, Диего, Клементе. През половината време не мога да си спомня къде съм.
— Кажете ни — подкани ги Меган — какво търсите тук? Изпарихте се от Ню Бърг за една вечер.
— Честно казано, наистина си тръгнахме много бързо — обясни Бете. — Някакъв шеф от „Магазинът“ се обади и ни каза, че са изпратили кола, която да ни откара до летището, където ни очаквал частен самолет, който да ни отведе в… — тя се подвоуми за момент — … Сан Хосе. Сега живеем и работим там. Само на час оттук. Аз съм назначена в центъра за обработка на поръчките в Сан Матео… Ето на, поредният светец.
Бете и Бъд се спогледаха с грейнали погледи и широки усмивки. В интерес на истината не бяха спрели да се усмихват от момента, в който ги зърнахме.