39
— Не съм чул нищо за това — каза Сам.
Тримата бяхме на път към летището в Сан Франциско. Таксиметровият шофьор още не беше затворил багажника, когато го попитах дали е чул нещо за злополуката снощи. Не беше.
— Не мога да повярвам — отвърнах аз.
Меган не се съгласи с мен — беше нежна, но непоколебима.
— Стига, Джейкъб. Беше ужасно, да, но не и чак толкова пикантно, че да си заслужи място в новините. Искам да кажа, че не беше единадесети септември — заяви тя. Направо побеснях, когато Сам се засмя на безвкусната й шега.
Машините за чекиране изплюха билетите ни и когато погледнах моя, забелязах, че пише „БЪРЗА ПРОВЕРКА“. Предположих, че всички ще минем такава, но се оказа, че само аз съм привилегирован с подобно удобство.
— Ама не си ли специален? — засмя се Сам, а аз се насочих към зоната за бърза проверка с… добре де, признавам си, със самодоволство.
— Ще се видим на гейта — казах на Меган и шефа ни.
Добрият късмет се превърна в лош точно за пет секунди.
В момента, в който показах бордната си карта на охранителя, той ме помоли да отстъпя и да го последвам до „бюрото“. Това бюро се оказа малка и евтина маса за карти, паркирана пред метална врата, на която пишеше: „ОХРАНА: СЛУЖЕБЕН ВХОД“. Жена на средна възраст в униформа, която трябваше да ни напомня за полицейската, ми се усмихна и ме попита:
— За какво бяхте в Сан Франциско — по работа или на почивка, господин Брендайс?
— Хм, и двете.
— Каква работа точно? — попита тя.
— Работя за „Магазинът“. Имаше национална конференция.
Жената натисна няколко бутона на компютъра си, прегледа няколко страници и заговори:
— Не ви виждам в списъка за срещата, сър. В него присъства само Меган Брендайс…
— Това е съпругата ми — отвърнах аз. Вдигнах поглед и видях, че Сам и Меган вече бяха минали „нормалната“ проверка, а „бързата“ ме беше забавила. В този момент охранителката повика друг агент, който държеше детектор за метали.
— Ако нямате нищо против, господин Брендайс, колегата ще ви претърси електронно.
Разбира се, че имах против, но не беше време да правя сцени.
Претърсването отне по-малко от петнадесет секунди.
— Дотук добре, господин Брендайс — заяви жената. — А сега искаме да продължим претърсването на по-спокойно място. Този служител от охраната на летището ще ви отведе през тази врата в стаята за обиск.
— Какво? Шегувате ли се с мен? — изумих се аз.
— Не, сър. Никак даже. Това е нормална процедура — за ваша безопасност и за безопасността на останалите. Моля, минете през тази врата зад мен — нареди жената.
— Защо да го правя?
— Такава е процедурата, сър. Ако желаете да се качите на самолета си, моля да ни сътрудничите.
— Защо да го правя? — попитах отново.
— Сър, моля ви — настоя жената. През това време другият охранител вече беше отворил вратата. Преди да мина през нея, погледнах към мястото, на което допреди малко се намираха Меган и Сам. След няколко секунди ги намерих. Сам говореше по мобилния си телефон, а Меган по своя.
Охранителят, който държеше вратата отворена, започна да се изнервя.
— Започвам да губя търпение, сър. Моля ви, елате с мен.
40
Изпотен. Задъхан. С пресъхнала уста. Това бях аз, последният пасажер на полет 5217 на „Юнайтед Еърлайнс“ от Сан Франциско до Омаха.
Бях стиснал със зъби бордната си карта. Ризата ми се вееше като минипола над панталоните ми и се надявах да съм прибрал лаптопа си в багажа след двадесетминутната проверка.
Веднага се натъкнах на спътниците си Меган и Сам… в първа класа. За да хвърлят още сол в раната, двамата пиеха шампанско.
— Помислихме си, че си изтървал полета, човече — каза шефът ни. — Притеснихме се.
Не успях да разбера дали наистина се беше разтревожил, или просто се опитваше да звучи разтревожен.
— Какво стана, Джейкъб? — попита Меган. Вероятно си мислеше, че съм направил нещо, с което съм предизвикал забавянето си.
Стюардесата зад мен се обади:
— Готови сме за излитане, сър. Моля, заемете мястото си.
— Да, госпожо. — Май започвах да свиквам да изпълнявам заповеди.
— Доплатих за първа класа за двама ни с Меган — каза Сам. — Но с теб можем да си разменим местата. Седни при съпругата си. Нямам нищо против да съм отзад. — Преди да успея да се възпротивя на щедрия му жест, шефът ни грабна бордната ми карта и се насочи през завесите към мястото ми.
Наместих се до Меган. Двамата не промълвихме и дума по време на видеоинструкцията по безопасност.