Едва внесоха огромния поднос в залата и зазвуча песента „Много сити добри години” и стана ясно, че
гостуващите в столицата хутари празнуват нечий рожден ден. Докато стоях и чаках да премине процесията
на сервитьорите, крадешком хвърлих поглед към компанията мъже, обути в ярки сини шалвари, цветни
къси кожуси и с характерните за този народ масивни обеци в лявото ухо. При хутарите жената винаги върви
отляво, а те обичат жените си, ценят ги и са готови на всичко за тях и затова слагат обиците си на лявото
ухо, наляво си решат косите, левия мустак по-грижливо го засукват и именно левия ботуш го лъскат до
огледален блясък. И те празнуват което и да е събитие по различен начин, в зависимост от това дали с тях
има жени или не. Ако в компанията не присъства нито една жена - тогава е прието да се пие вино и да се
яде месо и нищо друго. А ако има някоя, всичко е другояче - вместо месния пир - сладки пайове и хлебчета, а наздравиците се вдигат не с вино, а със сладък чай и сокове. Затова и се изумих, виждайки зад масата им
момиче. Хутарско момиче, с две плитки, закрепени на краищата с червени мъниста, облечено в колоритна
червена блуза и тъмни широки шалвари. Бяло кожухче, украсено по яката и реверите със същите червени
мъниста, като тези в косата й висеше на облегалката на стола, на който унило седеше девойката.
Девойката, която като че ли никой не забелязваше...
- Госпожо Радович, забавихте се! - раздаде се недоволният глас на лорд Енрое.
- Извинете - откликнах се аз и забързах към дознавателя, без от мислите ми да излизат хутарите и тази
девойка» която изглежда се опитваха да скрият от всички.
Когато се приближих към масата, която като че ли бе най-разкошната в целия ресторант, лордът се изправи
и лично, спирайки с един поглед сервитьора, издърпа, а след като седнах, премести стола ми към масата. А
когато той самият седна, се поинтересува:
- За първи път ли виждате хутари?
- А, не - гледайки към суровите морски продукти, с които бе отрупана моята част от масата, промърморих
аз, - хутарската граница е досам наше село, Переславенка...
Сама се прекъснах, забелязала, че несъзнателно съм преминала на селския диалект. Ох, колко време ми
беше нужно в университета, за да се избавя от него, дори част от стипендията бях похарчила за уроци по
риторика. Но и досега, рядко, наистина, но се случваше, да пусна сред думите си някой от привичните за
детството ми изрази, особено ако нервничех много. За щастие, рядко, но се случваше.
- В смисъл - вдигайки поглед към лорд Енрое, продължих аз, - от селцето Переславенка, където съм родена, до границата с Хутара и най-близкото хутарско градче Яжвена са два дни път. Не че някога ми се е отдавало
да пътувам до Яжвена, но хутарски ловци и търговци неведнъж са се появявали в Переславенка.
Казвайки това, аз отново посветих вниманието си на гозбите, поръчани от лорд-дознавателя. И неговият
избор изобщо не ми хареса. Бяха ни поднесли сурови стриди, сурова, полята с кисел сос риба от три различни
вида, месо на син ишор, едва-едва опърлено на открит огън и златен хайвер от моруна. Всички ястия бяха
разкошни и много скъпи и лорд Енрое ме гледаше с покровителствена полуусмивка, явно очаквайки от
мен възторзи и благодарности за възможността да се насладя на такава изискана кухня. И аз може би бих
се възхитила с очаквания от мен възторг, ако не беше едно „но” - във втори курс, когато най-накрая разбрах
защо на обезпечените студенти поднасят съвсем други гозби и коя е причината да те се справят с всички
магически задачи по-добре и с по-голяма лекота, а ние, студентите-стипендианти, тъпчейки се с каши и
друга подобна евтина храна с труд удържахме концентрацията си, аз много щателно бях подходила към
изучаването на въпроса за храненето на маговете. И благодарение на това прекрасно знаех, че например
златният хайвер предизвиква еуфория у маговете, стридите - изблик на магическа енергия, а месото на
синия ишор можеше да те накара да загубиш връзка с реалността, не, не за дълго, но предполагам, че на лорд
Енрое четвърт час щеше да му е достатъчен за всичките му цели. Като например, да ме накара да подпиша
с кръв клетвения договор за вярност, който при постъпване на служба подписват всички сътрудници на
неговата служба.
- Удивителна е ситуацията с тези хутари - така и недочакал моя възторг и заради това, леко намръщен, произнесе лорд Енрое. - Напълно неочаквано, неясно как, направо от центъра на столицата благоволи да
избяга и да се скрие тяхната княжеска дъщеря.