развалени стриди. Сервитьорът застина, местейки потресен поглед от чинията към тиганчето, без да
разбира откъде са могли да се вземат стридите в чинията на лорд Енрое. И недоумението му се усили, когато
очертаните от соса стриди, изведнъж меко изчезнаха от чинията така, сякаш никога не бяха съществували.
Сервитьорът, с полуприпадничав вид, потресено ме погледна, като че ли искаше да каже: „Вие видяхте ли
това?” и веднага бе сгълчан гневно от лорд-дознавателя:
- Не смей да зяпаш годеницата ми!
Сервитьорът отскочи от мен като от прокажена, а след това побърза да се шмугне в коридора към кухнята, тресейки глава пътьом, като че ли се опитваше да се избави от видението. Лорд Енрое пък, озъбвайки се, произнесе:
- Да, това може и да те изненадва, скъпа, но със сигурност те изненадва приятно.
И въоръжавайки се с нож и вилица, се зае радостно да кълца присъстващите в чинията очаквани кюфтета, едновременно със също така упорито присъстващите, но явно неочаквани от лорд Енрое стриди, планирайки
в процеса на рязане нашето съвместно бъдеще:
- Ти, естествено си безродно момиче, но ние ще коригираме това. Как ти звучи името Милада ел Тагарсин?
Спомням си, че херцогът го спипахме в района на вашето селце именно в годината на твоето раждане.
Показанията на няколко свидетели и „Оригиналното” завещание на отдавна изгнилия в тъмниците херцог
ще са достатъчни, за да не може никой да оспори твоя произход. Пък и наследството на Тагарсините няма да
ни е излишно. Колкото до мнението на скептиците - твоята магия е сходна с тази на херцога, което ще е още
едно свидетелство в полза на вашата роднинска връзка.
И лорд Енрое, набождайки на вилицата си парче кюфте, заедно с парчето стрида, което се намираше под
него, поднесе всичко това към устата си, напъха го в нея и се захвана енергично да дъвче, продължавайки
да ме поглъща с влюбени очи.
Същите тези очи леко се оцъклиха, когато лордът осъзна, че дъвче явно нещо странно, но мъжествено
преглъщайки всичко, дознавателят отново се разсея със строежа на планове за бъдещия ни семеен живот.
- Представянето в двореца ще го отлагаме до момента, в който предстоящата поява на наследника стане
очевидна - погледът му стана суров и непримиримо забождайки вилицата си в поредното облепено със
стриди парче от кюфте, Енрое поясни мисълта си: - Нямам никакво желание да разпъждам всички тези
миловидни и напористи дворцови сукалчета, които ще се опитат да ти се нахвърлят, ако не си бременна. Ти
си прекалено привлекателна, скъпа.
И той изяде и второто парче кюфте, потръпна, но го изяде, с целия си вид изразявайки решителност още от
сега да се противопостави на всеки опит за изневяра от моя страна.
Владиката, изслушващ всичко това с вид, не по-малко потресен от моя собствен, скептично вмъкна:
- Не чак толкова. Крачетата, да, апетитни са, и оченцата като че ли си ги бива, а всичко останало не е нищо
особено.
Лорд Енрое явно не би се съгласил с него. Съдейки по погледа на дознавателя, той вече бе приел, че моята
външност се приравнява към престъпление против кралството» беше издал вече присъдата и дори беше
определил мярката за неотклонение:
- Докато не навършиш четирийсет от замъка навън и крачка няма да направиш!
След което, лорд Енрое изпълни смъртната присъда на още едно парче рибено кюфте, жестоко сдъвквайки
го, без да откъсва суровия си поглед от мен по време на екзекуцията.
Владиката пък, продължаваше усилено да размишлява, все така прегърнал ме през раменете:
- Да, именно, крачетата ти са... пръстите да си оближеш, направо бих ги схрускал.
Потръпвайки от смисъла на думите на дракона, аз за миг притворих очи и започнах дълбоко да дишам,
старателно размишлявайки как да се измъкна от тази история. Както и да го погледнех, щеше да е
проблематично и то много. Първо, аз можех колкото си искам да крещя на всеки кръстопът, че херцог ел
Тагарсин не ми е баща, кой би повярвал на думите на детето, което никога не е виждало баща си? Никой, особено ако лорд Енрое предявеше подправените документи.
Като стана дума, единствената частна независима кантора, която се занимаваше с проверка на автентичността
на документи принадлежеше на лорд Енрое лично. Останалите той просто ги контролираше, тъй като
бяха държавни. Второ, преди аз можех да се обърна за помощ към магистър Воронир и той би настоял за
отлагането на каквито и да било планове, засягащи моята персона до завършването на университета... но
сега нямаше на кого да се оплача!
- Скъпа, дишай, това е лек страничен ефект от виното - успокоително произнесе лорд Енрое.