С ужас си помислих, че засега той все още не беше се опитал да използва способностите си за внушение, а
какво щеше да стане, когато ги приложеше? В този момент някой хлъцна.
Аз вдигнах клепачи и погледнах към бавно обагрящия се в червено дознавател. Магът, който като че ли се
раздуваше отвътре, предпазливо стана и с усилие изговори:
- Ед-д-дин момент, скъпа.
След което бързешком се устреми в посока на вътрешните помещения.
Владиката, без много да му мисли, започна да трупа върху чинията на лорд Енрое дребно нарязано месо на
синия ишор.
- Какво правите?! - изплашено попитах аз.
- Систематично му готвя стомашно отравяне, не ми пречи, вкуснотийчице моя.
Аз за нищо на света не бих се осмелила да възпрепятствам действията на дракон от Властващия род,
независимо от плашещите изрази в мой адрес, но не можах да не попитам:
- Защо се криете?
Спирайки да ръси върху чинията на лорд Енрое рендосана риба, Владиката се обърна, погледна ме и честно
си призна:
- Писна ми.
А след това, отново облягайки се на облегалката на стола си, вдъхновено започна да обяснява:
- Ако не им харесва моята кандидатура за престола, можеха веднага да курдисат на трона своя обожаем
Ренарн и да ми предоставят пълна свобода на действията. Ама не! Дрязгите между родовете аз трябва да
ги решавам, делата за оскърбените чест и достойнство на поредната драконица, която се мисли за кой
знае какво, пак аз. Аз трябва да посещавам Поднебесните домове по всяка възможна измислена причина, когато още от началото си знам, че ще трябва да търпя поредното представяне на още една кандидатка
за съвместен полет. Всичко аз! А единствената награда за старанията ми е да наблюдавам изкривените
физиономии на елфийските посланици и да слушам предпазливото им: „А Иренарн-Ррат-Егиатар не би ли
могъл да ни приеме?” Не! Не би могъл! Именно вашата надменна принцеска отказа да легне в леглото му, той
беснее втори месец, руши замъците на неугодните на короната и ръмжи срещу всички, при това напразно!
Изказвайки всичко това, Гаррат се начумери и се поинтересува:
- Ти изобщо в течение ли си на тази история с елфийската надута фукла?
- Не - прошепнах аз, чувствайки как вътре в мен всичко замира.
- Никой не е в течение - затръшка се драконът с абсолютно черни очи, - но по това време той имаше контакти
само с теб и с тази елфийска въртиопашка. Ти не се броиш просто заради баналния метод на изключването и
то само, защото си човек, а Иренарн вас, човеците, изобщо не ви понася, а тя, да-а-а, тя забърка голяма каша.
Аз седях, гледайки как ръцете ми самостоятелно мачкат салфетката и се стараех да приема невъзмутим вид, докато тихо питах:
- А... тя как му е отказала?
- Представа си нямам - с досада въздъхна Гаррат. - Никой си няма представа, дори тя. Есфирел се тръшка и
реве, кълне се, че на нея никой не й е предлагал никаква кутия със златна лента, а ако й били предложили, отдавна и с радост щяла да се съгласи, при това не защото й пука от тълпите дракони, които в осъждащ
строй летят на ята над елфийската столица с една-единствена цел - да погледнат в очите тази безсърдечна
горделивка!
Продължавайки да мачкам салфетката, предпазливо уточних:
- А по каква причина би се съгласила, в такъв случай? Владиката въздъхна сърцераздирателно и съобщи:
- Кълне се в прабаба си, че отдавна и безнадеждно е влюбена в Ренарн и е готова да се съгласи на всичко, само дето никой нищо не й бил предлагал. И да ти кажа честно, аз дори бих й се вързал, но нали ти казвам -
бяхте ти и тя, теб те изключваме със стопроцентна сигурност, за Иренарн вие, хората, сте нещо като кръстоска
между хиена и маймуна, така че, не ставаш. Остава само Есфирел. И за нея ще е най-добре да си признае, защото всяко поредно избухване на Иренарн е все по-мощно, миналата седмица унищожи две скали,
когато избесня заради гномите, дракониците сега изобщо не ще да ги вижда, демоните от Великата пустош, самоуверени софисти по натура и традиции, дето са готови да спорят за всяка незначителна дреболия с
години, на последните преговори просто подписаха всичко, без да гъкнат и се пръждосаха от Долината
заедно с цялата си дипломатическа мисия...
И Гаррат млъкна, гледайки печално в далечината. Проследявайки посоката на погледа му, забелязах отдалеч
предпазливо приближаващия се лорд Енрое. Дознавателят беше бледен, забележимо се олюляваше, а в
очите му се отразяваше нарастващ ужас. И причината за ужаса стана ясна в момента, когато лордът спря, след това рязко се врътна