ме втренчено и спря едва когато Камали решително му прегради пътя, прикривайки ме със себе си.
И под свода на родовия дом се разнесе дълбок глас от отвъдното: Камали, Стражът на шията й говори повече, отколкото дори целия опит на предците”.
Мама вирна брадичка, гледайки предизвикателно призрака. Драконът укоризнено поклати глава и каза: „Ти
си спечелила малко време, но не и битката. Имай го предвид. И го приеми”.
И той се разтвори, превръщайки се в призрачен дим, който бе издухан от древния. Малкото, шкембесто, нахално драконче, което пак се разхождаше в познатия ми вид, пренебрегвайки всички присъстващи и като
цяло достатъчно тържествената обстановка, нагло попита:
- Моята пирожка изпапка ли я?
- Да — сепнах се аз. — Благодаря! Ужасно много ти благодаря! Аз успях даже гривничката да си намеря и
резервът ми се увеличи! И...
- Ето-о-о — тържествуващо вдигайки показалеца си и оглеждайки всички не по-малко тържествуващо,
заяви древният. — Кой помогна на Миладка повече от всички? Аз! А вие разправяте...
И в този момент някой от непознатите за мен дракони, надигайки се от стола си, изръмжа:
- Та ти й домъкна брачната гривна на Черния дракон! Ти...
- Аз исках както е най-добре! — възмути се древният.
- Стига — надвика ги баба Осаи и се затътри към масата, произнасяйки тихо: — Тате каза истината — ако тя
не му подхождаше, ако тя не му харесваше, гривната не би се закопчала. А това, което аз досега не знаех, е, че
тя не е първата наири в нашия род.
И баба тежко се отпусна на стола, уморено прикри очи с ръка и съвсем тихо, едва чуто произнесе:
- Раждането ми било тежко, а когато древните казали, че тя няма да доживее до сутринта, тате взел мама на
ръце и полетял с нея. Тя умряла като законна съпруга, а аз съм станала законна дъщеря.
Баба изтри пълните си със сълзи очи и продължи:
- Не ми го беше казвал, никога не ми го беше казвал. Не го знаех. А той живял като в мъгла, аз съм останала
единствената му радост и когато намерих своето щастие и се омъжих, той се хвърлил от скала с прибрани
криле. Не можел без мама.
Ние стояхме като ударени от гръм, дори древният беше отворил уста от удивление, а баба Осаи извади
кърпичка, изтри очите си и решително каза:
- А, минали работи, спомените нищо, освен печал не носят. Аз изживях живота си в светлина и добро, до
последната му минута обичах моя Айсуро с цялото си сърце, затова и децата ни са прекрасни — шестима
синове, три дъщери — след думите й деветима, вече сивокоси дракони се усмихнаха, — двайсет и девет
внуци, петдесет и двама правнуци, а ето, че и пра-правнучките ми днес станаха с една повече! И аз се радвам, че родът ни расте! И че днес в моя дом се появи нова драконица, и не е важно, че не по рождение, а по сила, смелост и великодушие!
И всички запляскаха с ръце, разнесоха се пожелания, които не ми бяха много ясни, тъй като бяха произнесени
на древния език на драконите, а мама ме поведе към двете свободни места до Хатор, накара ме да се наместя
между себе си и тате и едва след това седна, с усилие потискайки вълнението си.
- Безпокои ли те нещо, Камали? — през цялата маса попита баба Осаи.
Мама я погледна така, че стана ясно, че не е готова да обсъжда този въпрос пред всички. И главата на рода
не настоя и когато взех чашата си чай, съобщи:
- Аз вчера, благодаря, че един добър приятел ме подучи — тя леко наклони глава към мигновено изпълнилия
се със значимост древен, — на Владиката му пробутах да подпише не само документите за осиновяване, а
и разрешение за теб, Хатор и за цялото ти семейство да отлетите от Долината. А тази сутрин дойде отговор
на запитването ни от Академията на Вятъра. Емали, веднага се вижда, че детенцето е от нашия род, явно се е
постарала и е уговорила халоне Миретан да даде възможност на Милада да се опита да си вземе изпитите. А
ако донесе бумагите от своя университет, може веднага и на втори курс да я вземат, това вече от нея зависи.
Аз застинах с чашката в ръка.
- Така че, продължи баба Осаи, — момичето може още сега да почне да учи. Емали предаде всички свои
конспекти и необходимите учебници, като се посъвземе, ще литнете тримата до Любереж, ще вземете
документите й и ще подадем молба за Академията.
Новините ме смаяха.
- Милада, какво? — разтревожи се Камали. — Не искаш ли в Академията на Вятъра? В Долината има дванайсет
магически висши учебни заведения, ще си избереш това, което ти харесва, просто момичетата искаха да си
им под око, поне докато те самите не завършат. Но ако...