- He-не — аз се усмихнах на мама — просто е неочаквано, но аз много, много се радвам, дори не ми се вярва, че в Академията...
Аз не договорих, изведнъж ясно осъзнавайки, че няма да пусна нито Камали, нито Хатор да се доближат
до нашия университет. Те не са бойни дракони, за тях там е опасно, аз дори не знаех колко още мишник е
складиран в мазетата на УМ, а и грассите...
Ето в този момент като че ли изсипаха кофа ледена вода отгоре ми — грассите. Глад!
Оставяйки чашката, бързо пресметнах — трябваше да храня Глад пет дни, а бяха ли изминали пет дни? И
бяха ли достатъчни?
Аз станах, без да си допия чая и се замятах по терасата, пресмятайки... Професор Нарски бе споменала за
петте дни. Два дни аз бях хранила грасса в университета, на третия ние бяхме напуснали УМ. През първия
ден на
пътешествието бяхме стигнали до мъртвото село, нощта я проведохме на пограничната застава, на втория
ден пристигнахме в Медведково, а през нощта ме бе пренесъл Черният дракон.
Днес беше петият ден!
Глад беше гладен!
От вчера вечерта!
- Милада? — Хатор се надигна. — Какво се е случило?
- Аз не нахраних грасса — отвърнах с ужас в гласа. Мен ме погледнаха неразбиращо.
- Грасса? — попита древният. — А що за звяр е това?
- Куче — отвърнах аз изтръпвайки, — невидимо. Драконите ме погледнаха странно.
- Магически модифицирано животно — поясних аз. Всички веднага закимаха, ето сега вече бяха разбрали
всичко.
- И какво там за кучето? — уточни баба Осаи. — Животното затова е животно, за да може само да се изхрани,
ако нещо... Така че седни, ти хапни, от вчера трошичка в уста не си сложила.
Но аз и залък не можех да преглътна, ако знаех, че грассът е гладен някъде там... самичък.
- Асур-Ррат — аз погледнах с молба древния, — трябва да намеря Владиката.
Всички дракони едновременно се обърнаха към древния, но той, дъвчейки пирожка, ухилено съобщи:
- При Владиката не може да се влезе, той е под домашен арест.
- Какво? — откъсна се потресено от устата ми.
- Под арест е, казвам — наблъсквайки нова пирожка в бездънната си уста, поясни Асур-Ррат. —
Главнокомандуващият ако е решил нещо, няма да отстъпи от думата си — вчера беше решил да затвори
някого — с теб не се получи, и ето, Владиката се оказа под ключ.
Информацията явно беше неочаквана за всички, тъй като целият род притихна и само древният безгрижно
тъпчейки в себе си пирожка след пирожка, продължи невъзмутимо да разказва:
- Черният вчера направо откачи. Крепостта е на парчета — днес я възстановяват, а деветстотин години
стоеше, без да мръдне. То всъщност Крепостта първоначално, исторически беше извън чертите на Аркалон, но градът се разрасна, така че... А от източната страна на града сега се открива толкова красив изглед към
реката...
- Какъв изглед към реката? — възрази един от новите ми роднини. — Там хълмове има.
- Имаше — подигравателно съобщи древният и зарязвайки пирожките, се прехвърли към палачинките. Ние
всички мълчахме, откровено потресени от информацията, а древният продължаваше да разглаголства:
- Не, аз като цяло мога да ги разбера жителите на столицата, направо им влизам в положението. И моят дом
да беше под заплаха от разрушаване, и аз бих домъкнал на Черния която и да е девица, без значение от какъв
род е, но Миладка — никога! Да си гледа работата!
Около две минути на масата цареше тишина, а след това халоне Гайто уточни:
- Древни, вие искате да кажете, че сега цялата столица знае, че причината за разрушенията е била Милада
Кириито?
- А? — обърна се към него Асур-Ррат, почесвайки ухото си. — Не, какво говориш, моето момче, аз своите не
ги издавам... А за елфийката направо ми е жал, нея миналата нощ поне три пъти се опитаха да я пробутат на
Черния.
И аз си спомних това, което ми беше разказал Гаррат: „Есфирел се тръшка и реве, кълне се, че на нея никой
не й е предлагал никаква кутия със златна лента, а ако й били предложили, отдавна и с радост щяла да се
съгласи, при това не защото й пука от тълпите дракони, които в осъждащ строй летят на ята над елфийската
столица с една-единствена цел — да погледнат в очите тази безсърдечна горделивка!”
- Тоест, драконите отново летят до елфийското кралство? — шепнешком попитах аз.
- Не — древният вдъхновено дъвчеше, — нали Долината е затворена за излитане, така че те плащат на
елфийските наемници, остроухите им домъкват Есфирел, изобретявайки все нови методи за проникване в
кралския дворец на Белите води, кралят е в ярост, на елфийката вече всичко й писна, а Главнокомандуващият