именно той ще държи животното и точка. Двата грасса мълчаливо се спогледаха, но не възразиха. Майката
на Глад, минавайки покрай мен, благодарно ме лизна по бузата, а най-вероятно, баща му, започна да реже с
нокти месото.
Първото парче Глад не го взе веднага — независимо от желязната хватка на дракона се опита да захапе
мен, а не месото. Но Иренарн не му позволи и острите зъби на грасса се впиха в месото. Кучето не започна да
дъвче веднага, отначало то просто лежеше, захапало този къс месо, обезсилено притворило очи, след това
все пак направи първото дъвкателно движение, след това второто, третото... и преглътнало, отново отвори
уста. Аз с готовност му подадох още едно парче и Глад, дъвчейки, едва чуто излая „Милада”... Стана ми толкова
жал и ръката ми като че ли сама се протегна да го погали, но Иренарн я улови и ненапразно — инстинктите
на грасса го накараха да се опита все пак да изяде мен и зъбите тракнаха там, където би се намирала дланта
ми, ако драконът не ме беше спрял.
- Госпожо Радович, за в бъдеще: звярът, усетил заплаха за живота си се ръководи само от два инстинкта —
оцеляване и размножаване. За размножаване вие не му подхождате. А в името на собственото ви оцеляване, не си пъхайте ръцете, където не трябва!
След такова смъмряне, аз просто мълчаливо хранех грасса. Глад мълчаливо ядеше, явно засрамил се от
порива си все пак да изяде мен, а не месото, което му подавах. Той яде много и дълго, не знам по какъв начин, но в кучето се помести приблизително толкова месо, колкото тежеше самият той.
- Би ми се искало да вярвам, че в нормално състояние апетитите ви са по-умерени — скептично съобщи
Иренарн на двамата застанали до него грасси.
Към мен и двата звяра предвидливо не се приближаваха.
В отговор на неговата забележка, бащата на Глад излая с усилие:
- Ме-со-то не е ос-но-вно.
Черният дракон го удостои с въпросителен поглед и поясни:
- Хляб, зър-но, ка-ши. Чо-веш-ка хра-на. Явно му беше много сложно да говори.
- Вие имате ли си собствен език? — поинтересува се драконът.
- Да — отвърна грассът.
- Отлично — с тон, изразяващ точно обратното, произнесе Иренарн. — Съобщете на сина си, че следващите
два дни той ще проведе в Долината.
Грассите се спогледаха, майката се опита да каже нещо и не й се получи и тогава попита бащата:
- За-що?
- Наистина ли трябва да ви обяснявам, като се има предвид, че вие напълно съзнателно се държите на
разстояние един ден път от основната глутница?
И двамата родители на Глад наведоха глави. А аз дори не бях разбрала, че нещата стоят толкова зле.
- Да се храни със сурово месо, това го разбрах — Иренарн разтвори длан и върху нея започна да се създава
телепортационна гривна и то така, сякаш желязото се събираше на ръката на дракона, издигайки се на капки
от самата земя, пробивайки си път през снега. — След две денонощия ще го доведа при глутницата. Връщайте
се при другите си деца.
Майката на Глад отметна глава, изръмжа нещо и бащата преведе въпроса й:
- Ще се спа-си ли?
- Ако мога да съдя по процесите, които се наблюдават в организма му, да. В краен случай, ще се заема със
самата магическа съставляваща на заклинанието.
И пренесе гривната на лапата на Глад. Ярък проблясък и грассът изчезна.
Иренарн се изправи, протегна ми ръка и след като ми помогна да стана, мигновено призова портал.
Когато се появихме насред Крепостта, всички веднага прекратиха работа и се зряха в нас. Имаше какво да
се види — аз бях цялата в сняг — нали бях седяла на земята, коленете ми — и те, ръцете — покрити с кръв.
- Дори няма да питам — произнесе тъмно-зеленият дракон, обръщайки се и продължавайки да се прави на
зидар и да реди камъните.
- Няма нищо за питане — грасса са хранили — меланхолично се отзова Зернур, който заедно с един друг
дракон, сглобяваше от вече полирани парчета дърво, огромна маса.
А аз изведнъж си спомних, че не бях обелила и дума за грассите пред Главнокомандуващия. Аз изобщо нищо
не бях успяла да кажа, само бях написала, че ми е нужна помощ, как той беше разбрал всичко?
- Да се хранят животните — това е добре, това е правилно — в Крепостта влезе Гхарарг, бършейки ръцете
си от престилката. И веднага се обърна към мен: — Лейди Милада, като сте започнала, не бихте ли могла да
нахраните и един твърдоглав дракон? Втори ден нищо не хапва.
Аз се стъписах.
- Гхарарг! — заплашително изсъска Иренарн.
Толкова заплашително, че духовете дружно се изпариха, самият готвач се олюля и отстъпи крачка назад, но
веднага се съвзе и произнесе: