драконът. И аз реших, че от моя страна би било най-добре просто да млъкна. Така че, аз мълчешком сложих
до блюдото,
разположено между нас и чинията с ябълките, салатата и рулото, взех супата и лъжица и започнах да ям.
Черният дракон мрачно ме изгледа, взе си чиния, сложи си от месото и също започна да се храни. Мълчешком, да. Но само след две порции, изведнъж попита:
- Та какъв е бил този полет в каруца? Гаррат носеше ли я?
- Левитираше я — поправих го аз.
Поглеждайки ме косо, Главнокомандуващият уверено произнесе:
- Гаррат не притежава способности за левитация.
- Не притежаваше — отново го поправих аз. — И не способности, а знания. Но бързо се справи. Нали все
някак долетяхме...
Секундна пауза и гневното:
- Все някак?!
Аз се престорих, че много съсредоточено си ям супата, но все пак счетох за свой дълг да съобщя:
- Владиката притежава потресаващи способности за обучение. Той е способен да чувства магията, да
разбира действащите й принципи и да ги прилага. Та той успя да поеме управлението на грассите! Беше му
достатъчно да чуе само веднъж заповедта на Воронир към тях.
Иренарн неочаквано меко се усмихна и произнесе:
- Тази особеност е заложена в кръвта на Властващите дракони.
И лъжицата със супа, която поднасях към устата си, просто увисна насред път. Главнокомандуващият се
усмихна малко по-широко, гледайки потреса ми и насмешливо произнесе:
- А според вас, за какво ми трябваха представители на всяка човешка магическа конфесия?
Удивено премигвайки, прошепнах:
- За да ги докарате до прегаряне на магията и по остатъчния й фон да определите към коя конфесия
принадлежи този, който имаше вина за случилото се?
Ухилвайки се, Иренарн обясни:
- За да ги подложа само на първия етап от ритуала на изгаряне на магията и да определя възможностите и
спецификата на всяка от конфесиите, така че да мога вече сам да работя по-нататък с човешката магия.
Окончателно сащисана, аз прошепнах:
- А защо... не го казахте тогава?
- Мислите ли, че би трябвало да информирам всички наоколо за специфичните възможности на Властващите
дракони?
Аз както си седях... така и си останах да седя. За мен способностите и възможностите на Гаррат изглеждаха
феноменални, колосални, изумителни... В онзи миг, на поляната, когато бях осъзнала, че той ще е способен да
поеме контрола над грассите, аз бях изпитала практически шок, а сега... Гаррат беше като дете, неук, ненаиграл
се дракон със смайващи възможности, способен да използва дори личните заклинания на магистрите, тези, привързани към аурата на създателя си, което по всички закони на магията, се считаше за неизпълнимо... Но
ето сега... аз осъзнах, че до мен седи този, който за разлика от Гаррат, бе получил великолепно образование и
продължаваше постоянно да се обучава, който е способен да чувства магията така, както билкар е способен
да определи състава на билките, в която и да е настойка, този, който съзнателно използва уменията си, който...
- Изплаших ли ви? — невъзмутимо се поинтересува Черният дракон.
- Вие ме потресохте... — прошепнах аз.
- Вие също — с лека ирония в гласа, се отзова той. — Да си призная, аз съм крайно недоволен от това, че
Гаррат даде на Воронир възможност да разбере за способностите му.
Изумена, хвърлих поглед към Иренарн.
- Вие имате удивително красиви очи — кой знае защо, изведнъж прошепна той. И веднага насмешливо
продължи: — Но пък причината за откровено четящото се в тях недоумение, ми е напълно непонятна. Или
вие предполагате, че Воронир няма да си даде сметка за случилото се?
Аз прехапах устни, поседях така, опитвайки се да подбера нужните думи, и накрая казах:
- Ние не можехме другояче. Воронир нарочно убиваше Гаррат, знаейки, че в момента, в който се появи
опасност за живота му, ще се появите вие. И в момента на вашата поява, той щеше да заповяда на грассите да
атакуват. На всички грасси, включително и на малките палета и бременните женски. Трябваше да направим
нещо, поне нещо... нямаше друг вариант.
Иренарн внимателно ме изгледа и произнесе:
- Трябваше да повикате мен! Навеждайки очи, отбелязах с основание:
- Именно вашата поява щеше да провокира Воронир да даде команда на грассите, а това щеше да се
превърне в смъртна присъда за всички тях.
- Сериозно? — насмешливо се поинтересува Черният дракон. Погледнах го изпод мигли, без да разбирам
причината за насмешката. И той любезно ми обясни:
- Милада, вие ми съобщихте за грассите. Вие предадохте на Зернур монография, написана от Воронир. Вие