Иренарн се усмихна, навеждайки се напред, хвана ме за кръста, с нежелание ме свали от каменния постамент
на пода и без да отдръпва ръце, замислено произнесе:
- Вие казахте „да ме убие”, а не „да ме изяде”. Какво пък, похвално от една страна, но нищо радостно, от друга...
- В смисъл? — уточних аз, усещайки дъха му върху лицето си, топлината на ръцете му на талията си, жарта
на цялото му тяло.
- В смисъл — гласът на дракона стана по-дрезгав и като че ли пресипна, — вие, най-накрая, съобразихте, че
никой няма намерение да ви яде в буквалния смисъл на думата, а не ме радва фактът, че главният проблем с
Гаррат не се е дянал никъде...
И Черният дракон рязко се отдръпна от мен. Постоя, гледайки замислено статуята на явно някой от прадедите
си, след това мълчаливо ми протегна телепортационен артефакт.
- До довечера, госпожо Радович — леко насмешливо произнесе той.
- Благодаря — прошепнах, слагайки си гривната. Пред очите ми избухна светлина.
Отваряйки очи, забелязах, че стоя пред къщата на баба Осаи.
Слънцето светеше ярко, изкуственото ручейче с червени и златни рибки ромолеше и се преливаше в десетки
малки водопадчета, дърветата бяха покрити с нежно-розови цветове, над всичко това се разнасяше ароматът
на пирожките на Хатор, от балкона ми помаха баба, а откъм градината, преставайки за миг да полива някакви
дребни сини цветенца, един от новите ми чичовци гръмко попита:
- Спасихте ли го?
- Да! — радостно отговорих аз. — Като че ли наистина успяхме в последния момент. Главнокомандуващият го
взе при себе си за две денонощия, за да държи под контрол лечението и освобождаването от заклинанието, но Глад със сигурност ще се оправи!
- Браво, добро момиче — искрено ме похвали чичо.
- Заслугата не е моя — честно отвърнах аз. — А мама къде е?
- Камали? — драконът се изправи, продължавайки да държи в ръка лейка с великански размери, почеса
темето си, сви рамене и отговори: — Струва ми се, че с лелите ти отидоха при шивачката. Камали тук нервно
се разхождаше насам-натам и Хатор я изпрати да си лекува стреса с купуване на нови платове. Тя с древния
отиде и се оказа, че в крайна сметка, на тях им бяха дали безплатно още двайсетина парчета плат и лелите ти
решиха, че веднага трябва да идат до шивачката.
- А-а-а — аз леко се разстроих, честно казано, защото нямах представа какво да правя тук без мама.
И Черният дракон рязко се отдръпна от мен. Постоя, гледайки замислено статуята на явно някой от прадедите
си, след това мълчаливо ми протегна телепортационен артефакт.
- До довечера, госпожо Радович — леко насмешливо произнесе той.
- Благодаря — прошепнах, слагайки си гривната. Пред очите ми избухна светлина.
Отваряйки очи, забелязах, че стоя пред къщата на баба Осаи.
Слънцето светеше ярко, изкуственото ручейче с червени и златни рибки ромолеше и се преливаше в десетки
малки водопадчета, дърветата бяха покрити с нежно-розови цветове, над всичко това се разнасяше ароматът
на пирожките на Хатор, от балкона ми помаха баба, а откъм градината, преставайки за миг да полива някакви
дребни сини цветенца, един от новите ми чичовци гръмко попита:
- Спасихте ли го?
- Да! — радостно отговорих аз. — Като че ли наистина успяхме в последния момент. Главнокомандуващият го
взе при себе си за две денонощия, за да държи под контрол лечението и освобождаването от заклинанието, но Глад със сигурност ще се оправи!
- Браво, добро момиче — искрено ме похвали чичо.
- Заслугата не е моя — честно отвърнах аз. — А мама къде е?
- Камали? — драконът се изправи, продължавайки да държи в ръка лейка с великански размери, почеса
темето си, сви рамене и отговори: — Струва ми се, че с лелите ти отидоха при шивачката. Камали тук нервно
се разхождаше насам-натам и Хатор я изпрати да си лекува стреса с купуване на нови платове. Тя с древния
отиде и се оказа, че в крайна сметка, на тях им бяха дали безплатно още двайсетина парчета плат и лелите ти
решиха, че веднага трябва да идат до шивачката.
- А-а-а — аз леко се разстроих, честно казано, защото нямах представа какво да правя тук без мама.
Древният наведе дори глава.
Не исках да го прекъсвам и затова мълчах, надявайки се, че той сам ще продължи. Иначе щеше да ми се
наложи аз да питам.
- От древни времена винаги е властвал този дракон, който е имал черен поглед.
Аз неволно си спомних черните очи на Гаррат, толкова плашещи, че не спасяваше даже сребристата
вертикална
зеница.
- Но по-големият Властващ дракон се оказа прекалено... опасен — продължи древният. — Прекалено